Любовта балансира всичко около нас

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Обичай, Откъси
снимка: pixabay.com

снимка: pixabay.com

Нашите лични планове се развиват най-добре, когато са в хармония с големия план. Просто трябва да живеем не само за себе си и за любимите си хора, но и за света.

Любящата доброта усилва до универсална грижовност нашата способност да откликваме. Ние разширяваме вниманието и грижите си отвъд непосредственото си обкръжение към една вселена, която няма край. И природата прави това, тя нагажда всички същества така, че да се подкрепят едни други. Във „Венецианският търговец“ Шекспир ни напомня, че „такава е хармонията в безсмъртните души“, а любящата доброта е нейното целенасочено изражение.

Равновесието в природата обаче невинаги е хармонично. От време на време в нея има безпорядък и смут. Подобен хаос забелязваме и в собствения си живот, без значение колко сме отдадени на духовната си практика или колко стриктно вършим психологическата си работа. Но и при хаоса в нас има нещо, което никога не се губи и безотказно издържа на житейските бури. Това нещо е енергията, тази жизнена сила, най-успокоителната жизнена даденост, винаги в нас, чрез нас и отвъд нас неувредимо и цялостно, без значение какво ни се случва в живота.

Когато направим усилието да се заемем с духовна практика, следват промени, които ни отвеждат отвъд ограниченията на егото. Тези промени са допълнителни прояви на благодат, за каквито често се разказва в приказките. Много често приказните герои изпълняват своята задача с помощта на добри вълшебни сили, например Дороти и нейните помощници Плашилото, Тенекиеният човек и Лъва.

Това са поетични примери за взаимосвързаността, тази абсолютно необходима за човешкото израстване съставка. Вълшебните сили превръщат уплашеното его в победител с наградата на любовта, невежото его – в мъдър наставник, победеното его – в творец на чудеса. Природата се грижи за егото нежно, а то на свой ред си отпочива и се оставя в ръцете ѝ. Това е скритият смисъл и гаранцията за равновесие на човека и света, на егото и архетипа, на човека и божествените енергии (Егото винаги е искало да се отнасят с него така въпреки често дивия му нрав).

Съществуват баланси, за които не подозираме и дори не можем да си представим, но те се разгръщат тогава, когато любовта ни отведе стъпка отвъд страха. Любовта премахва нашите страхове, защото създава усещане за безопасност. Когато действаме с любов, ние се чувстваме толкова добре със самите себе си, че смелостта ни разцъфтява. Дори се разполагаме удобно сред даденостите, които преди са ни плашили. Те ни благославят с дара на необусловения божествен Аз – да вярваме в своите сили и да се чувстваме добре с тях, да се откажем от контрола, да практикуваме любяща доброта, да се предадем на изумителния миг на настоящето, смело да минаваме през врати, на които пише „Не влизай“, или да прекосяваме мостове с надпис „Не преминавай“.

Нека се доверя на силите, които ми помагат

да разбера кои съм и къде отивам,

и нека всички, които се съмняват в себе си

и пренебрегват съдбата си, също да намерят

безспорно свидетелство за своята

неограничена идентичност и съдба.

 

5-те неща, които не можем да променим, и щастието, което откриваме, когато ги приемем – Дейвид Ричо, davericho.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.