Чувството на безсилие възпрепятства мисленето ни

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Всеки от нас се намира в центъра на собствената си вселена и няма как да не вижда света от своята собствена перспектива. Това ни кара да смятаме, че и другите го виждат от нашата перспектива и често е причина да се чувстваме неудобно.

Познавате това ограничаващо, притесняващо чувство, което често придружава стеснителността пред хора – усещането, че може всичко да ви се изпари от главата или че няма да покажете най-доброто от себе си? Е, не сте сами. Според една теория тревожността се причинява от съчетанието на това как преценяваме някакъв труден момент – като заплаха или като предизвикателство – и как впоследствие мобилизираме способностите си да открием необходимите ресурси, за да се справим успешно с това, което въпросният момент изисква от нас.

Когато преценим трудния момент като зловеща заплаха или голямо предизвикателство и когато чувстваме, че няма достъп до необходимите ресурси, за да се справим с тази заплаха, тревожността ни е най-силна. Това е личното безсилие – чувството, че нямаме достъп до собствените си мозъчни ресурси, когато имаме най-голяма нужда от тях.както хроничната, така и острата тревожност възпрепятстват някои от най-важните ни когнитивни функции.

Това наистина е влудяващо: ако тревожността ни се корени в страха да не направим лошо впечатление, значи най-лошото, което можем да направим, е да възпрепятстваме точно тези способности, които  биха ни помогнали да направим добро впечатление – инструментите, които ни позволяват да разбираме правилно и да реагираме адекватно на другите хора.

Но точно това се случва, когато ни обземе чувство на безсилие. Яснотата ни напуска и мозъкът ни не успява да се справи с изискванията на една сложна и стресираща ситуация. Безсилието и тревожността, които настъпват в резултат, подкопават т.нар. от психолозите изпълнителни функции – висши когнитивни инструменти като разсъждението, гъвкавостта при изпълняване на задачи и контрола на вниманието, а всички те са от основно значение за това да се справяме добре в трудни ситуации.

Тревожността съсипва и работната памет – способността ни да си спомним стара информация докато едновременно възприемаме интегрираме и реагираме на нови данни – което зависи в огромна степен от изпълнителните функции.

Вредните ефекти от безсилието не спират дотук: колкото по-неспокойни и погълнати от себе си сме в дадени взаимоотношения, толкова повече време прекарваме в премисляне постфактум – размишляване над случилото се, даже два дни след това. Споменах за този злополучен навик непрестанно да премисляме постфактум някакво взаимодействие, но това, което знаем за начините, по които безсилието и тревожността възпрепятстват ума ни, го поставя в съвсем различна перспектива: нещото, върху което сме зациклили, дори не е реално – то е силно изкривен спомен за взаимодействието. Били сме толкова тревожни и погълнати от себе си по време на въпросното взаимодействие, че споменът ни за него е изкривен и изпълнен с пропуски. и въпреки това нямаме спиране. Вземаме смачкания спомен и го смачкваме още повече, неспирно прекарвайки го през ръждиви филтри от рода на: „Какво са си помислили за мен?“

И тъй като не преставаме да мислим за ситуацията, след като сме я напуснали, сякаш оставаме замръзнали във времето.

Тревожното фокусиране върху себе си прави присъствието почти невъзможно – преди, по време на, че дори и след някое голямо предизвикателство. Знам – не е новост, че тревожността за това, как ни възприемат околните не ни прави услуга. но си струва да разберем по какъв начин изсмуква силите ни.

Присъствието, приемете силно предизвикателствата – Ейми Къди, ted.com/speakers/amy_cuddy

Издателство: Литус, litus.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си