Как да посрещнем предизвикателствата и разочарованията с доброта?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Уейн Дайър:  Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. 

Животът невинаги е справедлив. Нито пък хората. Включително и ние. Понякога от нас се възползват. Понякога правим всичко, което трябва, но губим. Понякога действаме предпазливо, но въпреки това се нараняваме. Или пък хората са щедри от нас, но ние се възползваме от добротата им. А нерядко действаме, водени от добри намерения, но усилията ни остават неоценени или погрешно разбрани. Често биваме предизвикани да скърбим заради загубите, които приписваме на несправедливостта. Това е нашата психологическа задача. Тя също така ни предизвиква да не отмъщаваме на онези, които са ни наранили. Това е духовната ни задача. Двете заедно се равняват на безусловно „Да“ пред неумолимия закон, че нещата невинаги са справедливи – нещо печелиш, нещо губиш. 

Предизвикателството е да посрещнем загубите си с любяща доброта, с ангажимент да мислим за света с любов и с любов да се отнасяме към хората, особено когато те поставят на изпитание търпението ни или ни нараняват с действията си. Да култивираме у себе си любяща доброта, когато към нас се отнасят несправедливо или нараняващо, ни помага, като оставя сърцата ни открити. Откритостта не означа да приемем да сме жертви на злоупотреба. Ние просто си позволяваме да бъдем каквито сме, възможно най-любящи, т.е. уязвими. Във всяко човешко взаимодействие или връзка може да има болезнени моменти. Зрелият човек усеща, че затварянето е опасно за неговата чувствителност, но и че твърде голяма отговорност е опасна за границите му. Средната мяра тук означава  готовност да бъдеш отворен, докато в същото време запазваш здравословните си граници. Можем да се посветим на тази форма на „Да“ чрез следната практика: Искаме компенсация за несправедливото действие, молим стореното да бъде поправено, но ако това не стане, се отказваме, без да затваряме сърцата си.

5-те неща, които не можем да променим, и щастието, което откриваме, когато ги приемем – Дейвид Ричо, davericho.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си