Парадоксът на нашето време

Животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Помнете: отделяйте повече време на тези, които обичате, защото те не са до вас завинаги.

Помнете: кажете блага дума на детето, което ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Помнете: горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Помнете: казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете.

Помнете: дръжте се за ръце и ценете моментите, когато сте заедно. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

 

Автор на есето „Парадоксът на нашето време“, погрешн0 приписвано на Джордж Карлин, е всъщност Боб Морхед. Текстът е публикуван за първи път през 1995 г. в сборника му „Думи, казани на място“ (Words Aptly Spoken).

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.