Житейските истини на Хорхе Букай

Най-голямата ни грешка е, че винаги смятаме нашата гледна точка за единствено правилната. За глухия всички, които танцуват, са луди.

1. Най-важното задължение на човек е да бъде себе си и да обича себе си – само тогава той ще може да приеме другите такива, каквито са, и да ги обича истински.

2. Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш всеки да види истинската ти стойност?

3. Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш за себе си.

4. Човек е склонен да саботира собственото си щастие и обикновено го прави, като търси и най-малкият недостатък дори в най-хубавите ситуации.

5. Хората се измъчват и вгорчават живота си, защото по дванайсет часа на ден се чувстват виновни, че са такива, каквито са. А през другите дванайсет часа вгорчават живота на някой друг, като му казвам какво да прави и какво да не прави.

6. Най-голямата ни грешка е, че винаги смятаме нашата гледна точка за единствено правилната. За глухия всички, които танцуват, са луди.

7. Един от най-често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, винаги търсим отговорността извън себе си.

8. Затрупани сме с проекти и цели, които обществото и егото ни налагат. Опитваме се да убедим себе си, че трябва да сме доволни, защото сме на път да постигнем това, към което сме се стремили толкова време. Тъжното е, че понякога наистина успяваме да повярваме в това и така отлагаме за бъдещето най-забавния и креативен период от живота си. Вместо това посвещаваме времето си на усилията да изпълним „големите цели“, които неизвестно защо сме решили да гоним.

9. Запомни, че абсолютно нищо не „трябва“. Мислиш си, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан, че трябва да знаеш всички отговори, че трябва, трябва… отпусни се.

10. Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, като вложиш цялата си душа…

11. Всяка една монета има две лица. Не можеш да избираш коя да харесваш, защото те вървят заедно. Същото е в живота – ако не можеш да се справяш с трудните моменти, няма да знаеш как да изживееш и приятните.

12. Болката е като да паднеш в дълбока пропаст. Страданието е да останеш на дъното й.

13. Трябва да се научим да извървяваме този отрязък от пътя, в който някои неща остават назад. Трябва да се научим да лекуваме раните, които получаваме, когато нещо се променя, когато другите си тръгват, когато ситуацията приключва, когато вече не притежаваме онова което сме имали или вярвали, че имаме…

14. Истинската любов не е нищо друго, освен желанието да помогнем на другия да бъде този, който е.

15. Да си влюбен, не означава да обичаш сходствата, а да се влюбиш в различията.

16. Най-лошото от вярванията, които родителите втълпяват и повтарят на децата си, е, че трябва да търсят половинката си. Защо не се постараем да намерим друг цял човек, вместо да се задоволим с такъв, който е разделен наполовина. Любовта се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат нужда една от друга, за да се почувстват пълноценни. Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост, а когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.

17. Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от страданията им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка! Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

18. Всички любовни истории завършват с щастлив край: оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно – илюзията за съвършен живот без проблеми.

19. Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес може да разчиташ на мен …
Безусловно!

 

Прочетете откъси от книгите на Хорхе Букай, които специални подбрахме за вас, тук: https://goo.gl/Iltv9B

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.