Живеем истински, когато преживяваме страданията и радостите на другите

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Да живееш истински не означава да бъдеш щастлив през цялото време, а да си в синхрон със случващото се около себе си. Какво е огънят, ако няма вятър, който да го разпали?

Хората обикновено насичат реалността на части не виждат взаимозависимостта на всички явления. Да виждат едното във всичкото и всичкото – в едното, означава да придобиеш великата преграда, която стеснява възприемането на реалността, преграда, която в будизма наричаме привързаност към измамната представа за аза.

Привързаността към измамната представа за аза означава вяра в наличието на неизменни, самостоятелно съществуващи битийни стойности. Развиването на тази илюзия е равносилно на избавление от всякакъв страх, болка и тревога.

Трябва да премахнем всички прегради, за да живеем като част от всеобщия живот. Човекът не е самостоятелна единица, пътуваща невъзмутимо през времето и пространството, сякаш затворена в дебела черупка, отделяща я от останалата част от света. Да изживееш сто или сто хиляди живота по този начин не само не е живот, но и не е възможно. В живота ни присъстват най-различни явления, както и ние присъстваме в много явления. Ние сме животът, а животът е безграничен.

Вероятно може да се каже, че сме живи само когато живеем живота на света, следователно преживяваме страданията и радостите на другите. Тяхното страдание е наше страдание, тяхното щастие е наше щастие. Непостоянният характер на вселената, успехите и провалите в живота вече не могат да ни манипулират. След като сте съзрели истината за взаимозависимостта и сте навлезли дълбоко в нейната реалност, повече нищо не може да ви потиска. Седнете в поза лотос, наблюдавайте дъха си и попитайте някой, който е умрял за другите.

Медитацията върху взаимозависимостта трябва да се практикува постоянно, не само докато седим, но и като неделима част от обичайните ни задачи. Трябва да се научим да виждаме човека пред себе си като нас самите и себе си – като него. Трябва да умеем да вникнем в процеса на общия произход и взаимозависимост на всички събития – на тези, които се случват, и на тези, които предстои да се случат.

 

Чудото на осъзнатия живот – Тик Нят Хан, thichnhathanhfoundation.org

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си