Живеем истински, когато преживяваме страданията и радостите на другите

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Да живееш истински не означава да бъдеш щастлив през цялото време, а да си в синхрон със случващото се около себе си. Какво е огънят, ако няма вятър, който да го разпали?

Хората обикновено насичат реалността на части не виждат взаимозависимостта на всички явления. Да виждат едното във всичкото и всичкото – в едното, означава да придобиеш великата преграда, която стеснява възприемането на реалността, преграда, която в будизма наричаме привързаност към измамната представа за аза.

Привързаността към измамната представа за аза означава вяра в наличието на неизменни, самостоятелно съществуващи битийни стойности. Развиването на тази илюзия е равносилно на избавление от всякакъв страх, болка и тревога.

Трябва да премахнем всички прегради, за да живеем като част от всеобщия живот. Човекът не е самостоятелна единица, пътуваща невъзмутимо през времето и пространството, сякаш затворена в дебела черупка, отделяща я от останалата част от света. Да изживееш сто или сто хиляди живота по този начин не само не е живот, но и не е възможно. В живота ни присъстват най-различни явления, както и ние присъстваме в много явления. Ние сме животът, а животът е безграничен.

Вероятно може да се каже, че сме живи само когато живеем живота на света, следователно преживяваме страданията и радостите на другите. Тяхното страдание е наше страдание, тяхното щастие е наше щастие. Непостоянният характер на вселената, успехите и провалите в живота вече не могат да ни манипулират. След като сте съзрели истината за взаимозависимостта и сте навлезли дълбоко в нейната реалност, повече нищо не може да ви потиска. Седнете в поза лотос, наблюдавайте дъха си и попитайте някой, който е умрял за другите.

Медитацията върху взаимозависимостта трябва да се практикува постоянно, не само докато седим, но и като неделима част от обичайните ни задачи. Трябва да се научим да виждаме човека пред себе си като нас самите и себе си – като него. Трябва да умеем да вникнем в процеса на общия произход и взаимозависимост на всички събития – на тези, които се случват, и на тези, които предстои да се случат.

 

Чудото на осъзнатия живот – Тик Нят Хан, thichnhathanhfoundation.org

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си