Да се променяме е нужно. Това е смисълът на всичко. Това е неминуемо, защото самият живот е непрекъсната промяна.
Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същия, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.
Да умреш преди смъртта! Да се промениш! Да се родиш за нов живот! Ех!… Колко възвишено и одухотворено звучи всичко това!… Но само някой, който е минавал през това състояние – “смърт преди смъртта” знае колко трябва да си смел и каква силна воля за промяна на целия живот е нужна, за да можеш да издържиш високата вибрация. Да! Да се променяме е нужно. Това е смисъла на всичко. Това е неминуемо, защото самия живот е непрекъсната промяна. Дори и ние да искаме да останем в комфорта и уюта на построеното ежедневие, то самия живот няма да ни го позволи и бързичко ще ни извади от там. Защото промяната е това, което е самия живот. Промяната е материята на живота. За това е малко глупаво да се хващаме за илюзорни стабилности и да се опитваме да останем същите. Промяната винаги е за хубаво. Дори и в началото да не ни изглежда така. Защото всяка промяна в началото е объркваща, страшна и тъмна. Защото, за да се промени нещо, то винаги първо трябва да се разбърка. А това е усещане за хаос. Това е усещане за безтегловност. “Какво стана с моята стабилност? Къде отиде това или онова? Нищо не ми е познато тук! Пълен хаос! Страх ме е!” Това са нормални чувства и емоции в началото на всяка промяна. И все пак, тук говорим не просто за промяна, а за толкова дълбока промяна, че ти се струва като смърт преди смъртта. Да умреш приживе. И да се преродиш. За нов живот. Защо говоря толкова убедено за това ли? Защото съм го преминавала. Неколкократно. И въпреки, че ми отне доста физически сили, и няколко пъти мислех, че полудявам, ми донесе такова огромно разширение на съзнанието, че бих го правила отново и отново. Защото след това се чувстваш все едно си на светлинни години от този себе си, който си бил преди това. Разширен. Огромен. И в пъти по-добра версия на себе си, от преди. И това ако не си струва?!?…
Медитация за промяна и разширение
Седнете удобно, затворете очи и поемете въздух дълбоко няколко пъти. Почувствайте хладния въздух по бузите си, почувствайте как клепачите ви се докосват, почувствайте как горната устна докосва нежно долната устна. С всяко следващо издишване се потопете още по-дълбоко в себе си и се отпуснете напълно. Пребройте до 10 и с всяка цифра се потапяйте още по-навътре в себе си, до като стигнете до онази вътрешна точка, където сте сами със себе си. Вижте себе си като сфера от светлина. Вижте цвета на тази светлина – какъв цвят е тя? Това е вашия цвят. Това е вашата собствена светлина, с която светите в този свят. Вижте се като светлина. Почувствайте се като сфера от ярка светлина. Почувствайте усещането да нямате бариери, ограничения и лимити. Да сте свободни, гъвкави, плавно преливащи се и носещи се свободно из пространството. В такова състояние е лесно да се променяш. Почувствайте се лек и лесно променящ се. Сега вижте с вътрешното си зрение как тази сфера се увеличава. Все повече и повече. Изпълва пространството около вас, цялата стая, цялата къща или апартамент, целия град, цялата държава, целия свят… Почувствайте как се разширявате. Почувствайте се леки и ефирни и се разширете максимално. Колкото можете. Останете в това усещане за свобода и лекота възможно най-много. Когато сте готови можете да се върнете в тук и сега, като си кажете: “Аз съм (името). И съм тук и сега!” Отворете очи.
Цитираният откъс е от книгата:
Любов – Елиф Шафак, elifsafak.com.tr
Издателство: Егмонт България, egmontbulgaria.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.