Любовта е като самотна планинска хижа: човек намира там само това, което сам е донесъл

Търсим идеалния партньор и не забелязваме, че според закона за привличането можем да го привлечем едва тогава, когато самите ние сме се превърнали в идеален партньор. В този смисъл партньорът, с когото сме в момента, е идеалният, тъй като той ни изправя тъкмо пред тези уроци, които трябва да усвоим, за да сме наистина идеален партньор.

Няма човек, който да не търси идеалния партньор, но само малко хора смятат, че са го намерили. Идеалният партньор, духовният партньор е този, чрез който и двамата могат да се развиват по най-добрия начин. Това е не само съюз на двама души, а свързването на две души, с всички произтичащи последствия за съвместния живот и любовта.

Духовния партньор срещаме на нивото на душата, отвъд всякакви роли и очаквания. Той се превръща за мен в „дверите към вътрешния рай“, в пътя към собствената ми цялост. Обичам го такъв, какъвто е, а не какъвто според мен би трябвало да бъде. Целта на връзката на душите е да бъде себе си и да помогне на другия да се освободи от моделите от чувства и мисли, които ни снижават на нивото на очакванията и ролите. С него живея в атмосфера на свобода и доверие, които правят възможна истинската любов.

С партньора по душа изживяваме любов, която дава свобода и създава простор за развитие и на двамата. Тя е път към намирането и следването на собствената истина. Свободата е възможна и без любовта на един партньор, но без свобода любовта не е възможна. Това означава не само да дадеш на другия пълна свобода, а и сам да останеш свободен, без да се нуждаеш от другия. Едва тогава си истински с него, защото искаш, а не защото трябва!

Един мъж цял живот търсил идеалната партньорка. Станал богат и известен, но останал сам. Когато бил вече стар, един репортер го попитал дали търсенето му е било неуспешно, а той казал: „Напротив, намерих я. Когато бях на 30, я срещнах, но за съжаление тя също търсеше идеалния партньор!“

Много от нас се чувстват като този мъж. Търсим идеалния партньор и не забелязваме, че според закона за привличането можем да го привлечем едва тогава, когато самите ние сме се превърнали в идеален партньор. В този смисъл партньорът, с когото сме в момента, е идеалният, тъй като той ни изправя тъкмо пред тези уроци, които трябва да усвоим, за да сме наистина идеален партньор.

Правим и една друга грешка. Търсим любовта извън нас – искаме да бъдем обичани. Несъзнателно копнеем по нашето детство, когато са ни обичали такива, каквито сме. Били сме обгрижвани и сме се чувствали защитени. Разбираемо е, че искаме да продължаваме да изживяваме това усещане за обич и защитеност. Забравяме обаче, че можем да получим само толкова любов, колкото даваме. Любовта на майката е била само нещо като „аванс“, предплата от страна на живота, която като възрастни трябва да изплатим обратно, тъй като можем да пожънем само това, което сме посяли. Любовта е като самотна планинска хижа: човек намира там само това, което сам е донесъл. Следователно нека приключим с грешката да се интересуваме само от тази част от любовта, която получаваме, и да започнем самите ние да даваме любов, да се реализираме, обичайки, да се превърнем в истински обичащи.

 

Духовните закони на живота – Курт Тепервайн, kurt-tepperwein.zentrum-leben.de

Издателство: Софтпрес, soft-press.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.