Ремарк и любовта – истини, които трябва да помним

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Писателски блог | 0 Коментара
снимка: imaginetravel.com.ua

снимка: imaginetravel.com.ua

Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната й страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!

  1. Завършените жени омръзват лесно. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.
  1. На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.
  1. Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.
  1. Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.
  1. Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
  1. Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.
  1. Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия. Това е възможно само с помощта на друга жена.
  1. Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
  1. Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.
  1. Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната й страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!
  1. Единствено този, който не веднъж е бил сам, познава щастието да бъде с любим човек.

Ерих Мария Ремарк

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си