Скъсайте с манталитета на жертва

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: FreePNGImg.com

снимка: FreePNGImg.com

Отношението ни към конкретни ситуации от ежедневието, били те от малко, или от огромно значение, определя дали ще бъдем жертви в живота или достойни, утвърдени хора.

Мнозина експерти по прилагане на наказателния закон знаят, че има хора с характер на жертви. По някакъв начин те сякаш привличат агресора. Като че ли излъчват някакво съобщение, подобно на цветето, изпращащо сигнали, за да привлече пчелата, но вместо аромат, това са вибрации. Когато те навлязат в полето на агресора, предизвикват привличане и така жертва и нападател се срещат в някакъв вид епизод. Това са хора, които непрекъснато имат някакви проблеми – обират ги, нападат ги, с тях се държат грубо и обидно, въобще – имат негативен опит. Те са жертви.

Имате ли характер на жертва? Нека проверим. Случвало ли ви се е, когато влезете в ресторант да ви настанят на маса до вратата за тоалетните или до фучащата кафе машина, или до пушещ пура човек или до ревящо бебе? Сядате и мърморите нещо такова: „Ето пак; все на мен се случва.“ Случвало ли ви се е да си купите нещо в универсалния магазин, но да ви го дадат в смачкана кутия, която не ви харесва? Вземате кутията и си мислите: „На мен, като че ли, се падат все неща второ качество.“

Ако ви се случват подобни работи, може би сте на път да добиете характер на жертва, при положение, че вече не сте го добили. Как можем да се отървем от това качество? Възможно ли е?

Да, възможно е. Като използваме принципа на съответността (каквото е отгоре, това е и отдолу и обратното), ние прекъсваме цялата верига на самообвиненията. С други думи, въздействаме на долния край, за да отключим горния. Влияем на дребното, за да въздействаме на важното. Обикновено, човекът който самообвинява за дребни неща, се самообвинява и за важните неща в живота. Индивидът, който приема нежеланото място в ресторанта, е същият тип човек, чийто дом бива ограбен. Ако сложим край на самообвиненията за дребните неща, на път сме да ги прекратим и в по-сложните.

Как да се отървем от самообвиненията? Да предположим, че влизате в ресторант и ви дават нежелана маса. Повиквате шефа и му казвате: „Тази маса не ми харесва. Моля, дайте ми друга.“ В повечето случаи е вероятно да ви дадат по-хубаво място. Вие повече не сте жертва.

Влизате в универсален магазин и си купувате нещо, което ви дават в смачкана кутия. Заявявате: „Тази кутия не ми харесва, тя е смачкана.“ Най-вероятно ще получите друга кутия.

А какво ще стане, ако не получите друга маса или кутия? Пак не сте жертва. Вие сте се утвърдили. Предприели сте действие, а не сте приели пасивно случилото се. Помолили сте за по-хубава маса, кутия и по този начин сте защитили правото си на избор.

Сега вече имате избор. Можете да останете в ресторанта или да напуснете, но изборът е вас, а не на друг човек. В универсалния магазин също имате право на избор – можете да приемете кутията или да откажете, но изборът е ваш.

За да бъдете малко по-убедителен, можете да кажете нещо такова: „Искам да говоря с вашия шеф“ и да минете на по-високото ниво служител. Думите „Искам да говоря с вашия шеф“ са чудодейни. Съвсем сигурно е, че ще можете да говорите с непосредствения началник на лицето и, общо взето, ако каузата ви е смислена, ще получите удовлетворение.

Щом веднъж промените схемата и си позволите правото на избор, вие вече не сте жертва. Когато следващия път нещо не ви харесва, кажете това на съответното лице ще откриете, че вече не сте жертва. Направили сте първата стъпка към себеутвърждаването си.

Хората често питат каква е разликата между себеутвърждаване и агресивност. Според нас разликата е, че себеутвърждаването се прави любезно и с усмивка. При агресивността тропате с ръка по масата, когато искате да задоволят претенциите ви – това не е за предпочитане. Когато изказвате своето желание, правете го любезно и с усмивка. Направете комплимент, ако можете, но с мярка. Във всичко бъдете умерен.

След като известно време използвате тези методи, ще откриете, че това е приятно. Когато гледате на живота по този начин, той е игра. Играйте играта. Няма защо да се ядосвате или сърдите. Когато осъзнаете, че всички хора действат по същия начин – т.е. от своя гледна точка, – започвате да разбирате, че всеки има право. Хората са прави, защото вярват, че е така. Но вие също сте прави. А светът започва от вашата гледна  точка. Когато си дадете сметка, че и другите, от своя страна, имат право, става много трудно да се разгневите на друг човек, особено ако самооценката ви е висока. Играете много като актьор, но реагирате все по-малко. Отреагирането се контролира от друг, актьорите се контролират сами.

И това е една от основните разлики между кротката жертва и сигурния в себе си човек. Съзнанието, че сте прав, вие дава чувство на легитимност, което ви позволява да се утвърждавате. Мисълта, че другите се смятат за прави, ви позволява да се утвърждавате без чувство на гняв. А предприемането на действия, когато чувствате, че ставате жертва, ви утвърждава като актьор, а не като реагиращ човек, така че пасивността, ядът и обидата рядко ще ви споходят.

Знайте, че заслужавате добро отношение, изисквайте го любезно и обикновено ще го имате. Ако невинаги ви го засвидетелстват другите, ще знаете, че можете да го получите от себе си.

 

Методът Силва за контрол на ума – Хосе Силва, silvamethod.com

Издателство: КИБЕА, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.