Петър Дънов за родителите, децата и трите образователни периода

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
snimka: milkgenomics.org

snimka: milkgenomics.org

Всичко, което става в живота на цялото човечество, става и в живота на всеки отделен човек.

Първите седем години детето преживява своя физически живот – това е периодът на оформяне и развитие на физическото тяло; вторите седем години – от 7 до 14 години – детето преживява живота на оформяне и развитие на своите чувства – или раждане и развитие на астралното му тяло; третите седем години – от 14 до 21 години – става раждане на умственото му тяло и човек започва да живее своя умствен живот, а от 21 до 30 години се ражда причинното тяло.

От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили – тялото си. Тогава детето се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.

От 7-ата до 14-ата си година детето е в духовния свят – развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.

От 14 до 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.

Ако наредим душевните сили според степента на тяхната активност, то в първите седем години този е редът: воля, сърце, ум. Значи волята е средището и чрез нея се действа на ума и сърцето. През втория период редът е този: сърце, ум, воля. Значи сърцето ще съдейства за развитието на ума и волята. През третия период редът е този: ум, воля, сърце. Значи чрез ума ще се действа на волята и сърцето. От 21 години нататък тия фази се повтарят, но, разбира се, с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания. Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем у детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния, следващ период.

Човешкия живот можем да разделим на периоди от по 7 години, но от друго гледище можем да го разделим на периоди от по 33 години. В 33-ата и година всеки човек – съзнателно или несъзнателно – влиза в духовния живот. В него нещо се уравновесява вътрешно. В 66-ата си година човек влиза в мъдростта. И след тази възраст нагоре живее вече в Божествения свят. В него се проявяват душата и духът. Това трябва да има приложение при възпитанието. Защото в първите десет години ще се даде подтик на това, което в съответния период ще даде своите плодове.

Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 години определят до голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи какъв ще бъде той в следващите периоди – до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възраснат, ще разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.

Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще – в зряла и напреднала възраст – ще се проявят като предразположение към болест.

За първия период Учителя казва:

Желязото трябва да се бие, докато е горещо. Същото е и с човешкото естество. То може да се преобразува и възпитава, докато съдържа тая първоначална топлина на младия и гъвкав живот, който приема и усвоява всичко, що му се дава.

Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат у децата семенца, които после ще поникнат и ще дават своя плод. Защо някои в дълбока старост стават мъдри, а други се вдетиняват? При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне. Бъди умно дете, за да си умен старец.

Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчи и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно.

Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат теория. Новото изисква първо да се опитат нещата и после да се говори за тях. Така постъпва и Природата: първо разкрива нещата и после ги обяснява. Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не означава, че не трябва да се даде храна на детското въображение. Въображението е противоположният полюс на обективния ум.

 

Петър Дънов: За семейството и възпитанието на детето – Петър Дънов

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.