Най-голямата ни грешка е, че приемаме временното поражение като постоянно

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Начинът, по който приемаш житейските предизвикателства, определя бъдещето ти.

Ето например, Джоунс ме откри, когато бях млад, объркан, смазан и съкрушен от житейските несгоди. Вече не спя под кея, живея в хубав дом с Поли и с децата, но навремето, когато Джоунс ме завари да плача под онзи кей, аз очаквах да ме сполети най-лошото и то ме спохождаше. Спохождаше ме, докато започнах не само да контролирам очакванията си, но и да съобразявам делата си с тях, след което бързо се научих да управлявам гледната си точка, защото тя щеше да определя надеждите ми, а оттам и действията ми.

В този курс ще ти помогна да се научиш не само да управляваш, но и да усъвършенстваш гледната си точка. Гледната точка е дарба, но също и умение, което можеш да придобиеш и на което да научиш други хора. Щом го осъзнаеш и го овладееш, в живота ти и в живота на близките ти ще настъпят невероятни промени. Новата гледна точка ще ти предостави друга реалност.

Когато експлозията на нефтената платформа в Мексиканския залив причини огромен разлив, видях как някои хора използваха забележителната си гледна точка за приспособяване към друга действителност. Много семейства бяха в тежко положение и не омаловажавам случилото се, но ми беше тъжно, защото знаех, че имаме избор как да гледаме на нещастието.

Постарах се да обясня на семейството си и на близките си приятели, че трябва да живеем в друга, различна действителност. Сигурно си казваш: „Анди мисли само за себе си“, но донякъде това е същността на гледната точка. Ако можеш да помогнеш на другите хора да променят мирогледа си, те ще извлекат голяма полза.
Според мен най-печалните аспекти на всяко бедствие е неправилната гледна точка на онези, които приемат случилото се за постоянно, а не временно положение.

Веднъж, докато пътувах с децата към училището, малкият ми син Адам попита: „Знаеш ли, че бащата на мой съученик се самоуби заради онова с нефта?“ Отвърнах, че знам, а той добави: „А знаеш ли кое е най-тъжното? Вече няма нефт във водата и всичко е наред, но и онзи човек го няма.“ „Да, тъжно е – отвърнах, – но трябва да помним, че бедите са елемент от живота ни, че трябва да се научим да ги преодоляваме и че накрая всичко се оправя, ако се вземем в ръце и изберем правилния подход за справяне с тях“.

 

Стани проницател – Анди Андрюс, andyandrews.com

Издателство: SkyPrint, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги