Коледа…

Едно прекрасно стихотворение, вдъхновено от трогателната приказка за малката кибритопродавачка… Едно прекрасно стихотворение, вдъхновено от самия живот… За да бъдем по-добри днес. Поне на Коледа…

Коледа

На улицата мъничко дете

Пред лъскава витрина беше спряло.

Залепило в стъклото мокрото носле –

Разглеждаше далечно, тъжно, закопняло.

Обуто беше в скъсан панталон,

Косата му – сплъстена и немита.

Краченцата увити бяха в найлон.

Погледна ме, но нищо не попита.

А беше Коледа. И сняг валеше.

И всеки бързаше с подаръци за към дома…

А само то, горкото, там стоеше –

За всички ли е Коледа добре дошла?!

В душата нещо ми се преобърна

И болка на безсилие ме прикова –

Как искам всяка мъка да прегърна

За всичките да има хляб и топлина…

Как искам като със вълшебна пръчка

За всеки беден – дом да построя,

Да няма болка, жална глъчка…

Балан да има някак да света…

Как искам, ала мъката е толкоз много –

Безкрайно много мъка по света…

Обезсилена вкъщи ще си ида скоро…

И стих отчаян аз на тях ще посветя…

Прости ми, Боже, че съм толкова немощна.

Прости бездушните, закоравелите сърца…

Как да сторя, Боже, как да смогна…

Сложи си ти единствен мощната ръка.

Елисавета Дачева, facebook.com/elisaveta.dacheva.7