Най-големият ни страх е да не бъдем изоставени

Страхът е единствената пречка пред нас от това да бъдем истински щастливи и обичани.

Много от нас носят травми, които им пречат да обичат без страх. Страхът, макар и рядко оправдан, често е разбираем. Да отхвърлиш страха, който се е натрупвал с години, за да изпиташ любовта, която сега ти се предлага – това предизвикателство е романтичният зов в средата на живота.

Очевидно един от най-големите страхове е да не бъдем изоставени. Обикновено е свързан със стара травма – някой, чиято любов е означавала толкова много за нас, е решил друго.
На метафизично ниво при раздялата с любимия преживяваме повторно първородната си раздяла от Бог – или поне илюзията, че изобщо някога можем да бъдем разделени. Всъщност такава раздяла би била толкова унищожителна за цялата Вселена, че ако това наистина се случи, тя не би могла да съществува. Истината е, че единството ни с Бог и един с друг е фундаментален, неизменен аспект на реалността.

Без да съзнаваме всичко това, ние заместваме жаждата си за съзнателен контакт с Бог в търсенето на любовен партньор. Връзката с любимия е опияняваща, защото ни напомня за съюза ни с Бог;раздялата е толкова съкрушителна, защото ни напомня как се чувстваме, ако сме разделени от Него. И попадаме в един ужасен Параграф 22: чувствам се разделена от Бога и затова жадувам още повече за любовта ти, но поради това чувство ми липсва цялостност. Поради липсата на цялостност нещо в мен е сломено… и затова има по-голяма вероятност да разваля нещата помежду ни.

Ето защо любовта може да бъде ад. И ето защо може да бъде рай.
И двете си заслужават изследването….

 

Възрастта на чудесата – Мериън Уилямсън, marianne.com

Издателство: Екслибрис, exlibris.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги