Играта на живота

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: wau.org

снимка: wau.org

Ти си Творецът в играта на живота. Поеми контрола и не следвай течението – бъди течението.

Животът е игра, измислена, за да радва мен, и изпълняванa от едно вселенско съзнание.

Аз съществувам от началото на всички времена. Моето раждане е само началото на нов епизод от вечната игра на живота. Животът ме приканва да играя с цялото Творение, в което живея, което ме определя и което аз също така определям.

При тази игра мога да осъзная себе си като неделима част от цялото. Мога и да се изживея като „аз“ определен от цялото. Тогава съм „его“, мога да се огледам в цялото, да открия същинското си битие и така отново да осъзная себе си като част от цялото. Това, което се оглежда, открива и разпознава в мен, е моето съзнание, моята истинска същност, моето СЕБЕ. Мога да го концентрирам във всяка произволна точка, мога и да го разширя и по този начин да го направя всеобхватно. Мога да го оставя стремглаво да поеме към дълбините или да го въздигна до шеметни височини: Аз съм творецът.

Всичко, което съществува, цялото творение е проявление на Едното, което е проникнало в материята за да играе „играта на живота“. Еволюцията е преоткриването на Божественото в многообразието. „Играта на живота“ означава проявата му във всеки момент от битието. Дълбоко в себе си знам, че съм Едното, цялото, което съдържа всичко, откъдето всичко започва и където всичко ще свърши в края на всички времена. Аз съм началото и целта и играя тази игра, за да изживея авантюрата, наречена живот. Целият живот е игра на Едното със самото себе си.

Доброволно съм влязъл през „дверите на рождението“ във времеизмерението на този свят, за да участвам в играта на живота. Тази игра се случва, за да ми достави радост и да ми даде възможност да изживея съвършенството на моето действително битие – да стана този, който съм и винаги съм бил. Играта само ми предоставя възможността да си спомням.

Не мога да поема в съзнанието си някоя сила на този свят, без тя да го разшири и така да ставам все по-съвършен, докато отново не се превърна изцяло в самия себе си. В началото на играта се изживявам като „Его“, към което е настроено враждебно всичко, което е извън него. Това Его намира израз в собствена форма, собствена воля и собствени потребности. Веднага щом премахна от себе си привидното отделяне от цялото, отново се пробуждам за съзнанието на собствената ми същност, моето СЕБЕ.

 

Духовните закони на живота – Курт Тепервайн, kurt-tepperwein.zentrum-leben.de

Издателство: Софтпрес, soft-press.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си