Открийте силата на децата и техните таланти и им помогнете да ги проявяват

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: St Cyprian's School Tech Blog

снимка: St Cyprian’s School Tech Blog

Не наказвайте децата за грешките им!  Насърчавайте ги да опитват отново!

Ние сме социални същества и непрестанно се стремим да намерим мястото в социалните си групи, където да сме значими. Развиваме чувство за принадлежност само когато знаем мястото си и усещаме безусловното приемане от групата. Семейството е първата и най-важната социална група за детето. Помогнете му да развие усещането си за принадлежност, като се придържате към участието и допринасянето. Това ще помогне на децата да се чувстват част от семейния отбор. Открийте силата на децата и техните таланти и им помогнете да ги проявяват в услуга на семейството. Винаги им засвидетелствайте безусловната си любов, разграничавайки постъпката от извършителя: „Обичам теб; не харесвам това, че посягаш“…

Децата се раждат в по-ранен стадий на зрялата версия на вида си: те не могат да ходят, да говорят и да завързват връзките на обувките си, но непрестанно надделяват над своята „недоразвитост“. Вътрешно мотивирани са да съзряват, да растат, да се развиват и да стават все по-завършени версии на самите себе си. Но може да бъдат и обезкуражени и да изгубят смелостта си. Може да се опасяват, че ако опитват нови неща, тяхната неспособност и неразвитост ще излезе наяве. Децата могат да объркат провала в дадена задача с провал на собствената си личност. Без кураж при срещата с житейските предизвикателства обезкураженото дете ще заобикаля, ще избягва и ще търси най-малкото съпротивление. Родителите не трябва да наказват, не трябва да обезкуражават, да омаловажават или да показват съжаление. Не наказвайте децата за грешките им! Научете се да ги окуражавате. Окуражените хора знаят, че тяхната стойност е ненакърнена. Те знаят, че са ценни заради това, което са, а не по условие, „когато постигат нещо или ако постигнат нещо“. Насърчените деца не гледат на грешките и слабостите си като на провали на самите тях като личности…

Веселието е онова, което споява семейството. Когато семействата са радостни заедно, те са сплотени, свързват се, превръщат се в група. Нещо като тимбилдинг. Когато групата е сплотена, отделните й членове се грижат много повече за целостта й, отколкото за личните си интереси, а това е изключително важно, за да провокираме интереса и сътрудничеството на децата. Така че, ако просто увеличите времето за забавления, ще видите незабавни промени у децата си. Не е ли прекрасно!..

Основополагащ принцип на демокрацията е да се позволява на хората да вземат участие в изграждането на правилата, които ще ги ръководят. В семейството можем да постигнем това чрез семейните срещи. Децата обичат да имат принос и ще са много по-склонни да спазват правила, в чието изграждане са взели участие. Решенията трябва да се вземат с консенсус (не с налагане на мнозинството) и трябва да бъдат ревизирани и прекроявани всяка седмица, докато не паснат на всеки. Семейните срещи помагат да предефинирате „въпросите на дисциплината“ в „проблеми, които се нуждаят от решение“… Демократичното родителство е водачество, изпълнено с уважение. То изисква родителите да са едновременно твърди и благонамерени.

Твърди: поставяме ясни и разумни граници, лимити и очаквания относно поведението на децата ни.

Благонамерени: учим ги на тези граници (и самите ние ги спазваме) с топлота, грижа и благонамерено поведение. Няма никакъв смисъл да повишавате тон на детето. Всички тактики ще са много по-ефективни, ако се прилагат без поучителен тон и без наставления.

 

Не, това не са глезотии – Алисън Шейфър, alysonschafer.com

Издателство: Колибри,  colibri.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си