Ти наистина ли си свободен?

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: ProSvet.eu

снимка: ProSvet.eu

Осъзнаването ще освободи твоята интелигентност, ще те направи зрял.

Съзнанието ти е далеч по-голямо от цялата вселена. То е безгранично безкрайно. Не можеш да стигнеш до момент, когато да кажеш: „Достатъчно“. Винаги има още и още. Винаги има възможност да продължиш да израстваш. А израстването, съзряването е такова прекрасно преживяване, че кой би искал да го преустанови?

Ние сме спрели във всяко отношение. Дори такъв велик учен като Алберт Айнщайн е използвал само петнадесет процента от интелигентността си. А какво да кажем за обикновените хора? – те никога не използват повече от пет процента.

Само си помислете, ако Айнщайн беше в състояние да използва сто процента от своята интелигентност, той щеше да даде на света невъобразими богатства.

Ако всеки използва сто процента от интелигентността си, ние можем тук да създадем рай. Можем да дадем на човека толкова дълъг живот, колкото иска, толкова здрав живот, колкото иска. Можем да създадем толкова много здраве, че то да стане просто като въздуха – никой да няма нужда да се запасява с него.

Да използваш своята интелигентност тотално означава началото на зрелостта.

Осъзнаването е само методология. Първо, осъзнай колко интелигентност използваш или пък използваш ли я изобщо? Осъзнаването е методология да наблюдаваш колко интелигентност използваш. И просто с това наблюдение ще видиш, че не използваш много. Има много начини, по които осъзнаването може да те направи буден. Използвай ги.

Осъзнаването ще те доведе до твоите сто процента интелигентност, ще те направи почти божествен. И то не спира там. Осъзнаването ще ти помогне да използваш интелигентността си напълно.

Интелигентността е твоят път, насочен навън, който те свързва със света, с обектите. Интелигентността ще ти даде повече наука, повече технология. Всъщност вече няма да има нужда за човека да работи, ако можем да използваме своята интелигентност.

Машините могат да правят всичко и ти за първи път си освободен от робство – иначе това, че се чувстваш свободен, е само по име. Но трябва да печелиш за хляба си, трябва да спечелиш някакви пари да си направиш подслон, къща, пари за лекарства, пари за други неща.

Следователно само изглежда, че си независим, но не си. Старото робство вече го няма, вече не си във вериги, но има невидими вериги – твоите деца, старите ти родители, болната ти жена, работата ти.

Човек още не е свободен. Той работи по осем часа и пак си носи папките у дома. Работи вкъщи до късно през нощта, работи в неделите. И въпреки това папките на бюрото му продължават да се увеличават и сякаш няма край в това. Влез във всеки офис и виж тези хора, виж какво имат по масите си. Можеш ли да ги наречеш свободни? Само помисли за себе си: ти наистина ли си свободен?

Има само една възможност, свръхтехнология, която може да върши цялата работа и човекът да е напълно свободен за творчество. Да можеш да свириш на китарата си, да пееш своята песен. Да можеш да рисуваш, да правиш скулптури. Да можеш да вършиш хиляда и едно неща, за да направиш тази земя по-красива. Да можеш да правиш прекрасни градини, езера.

Има толкова много за правене, за да стане тази земя по-красива.

Осъзнаването ще освободи твоята интелигентност, ще те направи зрял. След което зрелостта ще продължи да расте.

Осъзнаването е метод първо да събудиш интелигентността си, след това да събудиш своето същество, след това да ти помогне да съзрееш, да ти даде реализация на безсмъртието и накрая да те направи едно с цялото.

 

За зрелостта – Ошо

Издателство: Гуторанов и Син

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си