Защото как иначе хората биха летели нощем, насън…
снимка: f-erika.blogspot.bg
Йордан Радичков – един от най-магичните, завладяващи, красиви български писатели, от чиито думи блика неподправена и чиста любов. Любов – безусловна – към живота, към живинките, към човека и неговите несъвършенства…
Всеки досег с Радичков е един малък полет, а следващият цитат е от „Ние, врабчетата“ и ни напомня, че ние, хората, всъщност можем да летим, макар и насън… Но кой ще каже кое е наяве и кое насън…
Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха?
Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се люлее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне нанагоре и те пак ще си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стой тъй, сякаш всеки миг ще се сепне в съня си, ще усети жива тръпка и ще полети отново.
Ние, врабчетата, може и да загиваме, но перушината ни остава жива по земята. Всички птици измират, а хората събират перушината им, пълнят своите възглавници, защото как иначе хората биха летели нощем, насън, ако не спеха върху птича перушина! …
Ние, врабчетата – Йордан Радичков
Издателство: НИКЕ
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
