Защото как иначе хората биха летели нощем, насън…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Приказки за детето до теб... и в теб | 0 Коментара
снимка: http://f-erika.blogspot.bg/

снимка: f-erika.blogspot.bg

Йордан Радичков – един от най-магичните, завладяващи, красиви български писатели, от чиито думи блика неподправена и чиста любов. Любов – безусловна –  към живота, към живинките, към човека и неговите несъвършенства…
Всеки досег с Радичков е един малък полет, а следващият цитат е от „Ние, врабчетата“ и ни напомня, че ние, хората, всъщност можем да летим, макар и насън… Но кой ще каже кое е наяве и кое насън…

Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха?

Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се люлее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне нанагоре и те пак ще си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стой тъй, сякаш всеки миг ще се сепне в съня си, ще усети жива тръпка и ще полети отново.

Ние, врабчетата, може и да загиваме, но перушината ни остава жива по земята. Всички птици измират, а хората събират перушината им, пълнят своите възглавници, защото как иначе хората биха летели нощем, насън, ако не спеха върху птича перушина! …

 

Ние, врабчетата – Йордан Радичков

Издателство: НИКЕ

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си