Детокс на… чувствата
Защо е толкова естествено да говорим за сваляне на килограми, за оформяне на тела, за детокс на токсините, а не е напълно естествено, или поне никой не го прави, да говорим за сваляне на емоции, за оформяне на отношения, за детокс на чувствата?
Гледам тези дни след празниците, когато всеки се отпуска и не мисли за това как расте коремчето, или как след това ще трябва да се поти във фитнеса, всички говорят и качват снимки от следпразничния детокс. Хвърчат едни снимки със смутита, сокове, къде стегнати, къде не чак толкова тела, и всеки приканва да се включим в някакъв всеобщ следколеден детокс. Признавам си, че никак не ме поблазни идеята и стоях, доколкото ми е възможно, далече от такива писания и фейсбук снимки. Чувствам се добре в тялото си, въпреки няколкото качени килца, което е съвсем естествено през зимния период, и като се погледна в огледалото, ми идва да се нацелувам. Значи, категорично не ми е нужен никакъв детокс!
Едно нещо признавам обаче – все пак започнах детокс. И аз имах нужда да изчистя. Да махна стари и вредни навици. Да сваля малко от себе си. Но започнах детокс на… чувствата. Да, точно така – на чувствата. На отношенията. На връзката с партньора ми. По взаимно съгласие решихме, че и двамата сме “качили” доста последните дни и имаме нужда от “разтоварване” и режим на сваляне на излишното и натрупаното. Замислих се – защо е толкова естествено да говорим за сваляне на килограми, за оформяне на тела, за детокс на токсините, а не е напълно естествено, или поне никой не го прави, да говорим за сваляне на емоции, за оформяне на отношения, за детокс на чувствата? Наистина ли вярваме, че от това няма нужда? Наистина ли никой не се замисля, че, както имаме нужда да се погрижим за телата си и външно да изглеждаме добре, е толкова важно да се погрижим за сърцата си и вътрешно също да изглеждаме добре? Наистина ли толкова много сме си повярвали, че мислим, че сме перфектни във всеки един момент и няма нужда да правим нищо, за да станем по-добри? Наистина ли? Като гледам какво се случва около мен и как броят на разделите расте главоломно, освен да си отговоря с “Да” на тези въпроси, друго не мога да си помисля. Да! Така е! Мислим си, че сме перфектни и няма нужда да правим нищо! Няма нужда ние да се променяме! Няма нужда да мислим за другите, защото винаги те са криви! Няма нужда да се замисляме за това как се държим с другия! Да! Няма нужда от равносметка, от детокс на чувствата! А всъщност цялото ни общество, всичко което виждаме да се случва, всички провалени бракове и всички раздели около нас крещят именно това – НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ДЕТОКС НА ЕМОЦИИТЕ СИ!
Искам да ви споделя моя личен опит от това емоционално разтоварване. Първо се оказа, че никак не е лесно изобщо да го решиш. Започва една борба в теб – ама защо, трябва ли, нужно ли е, това е излизане от зоната на комфорт, я как си ми е хубаво така, свикнала съм вече… След това, когато си преодоляла нежеланието за промяна, идва един страх – какво ли ще се случи, като махна всички тези непотребни неща, какво ли ще открия там отдолу, дали все още има нещо истинско, което е останало?… Решаваш да не обръщаш внимание на страха и продължаваш, но се появява една тъга – дали това няма да доведе до раздяла, дали все още се обичаме, ами ако се окаже че той няма нужда от мен или че вече не ме обича?… В крайна сметка решаваш, че си достатъчно смела и ще го направиш и идва следващият препъни камък – как да му го кажеш? Какво ли ще си помисли той? Как да го обясниш? Какво ли ще реши?… Решаваш, споделяш и видиш-ли той го приема и дори казва с някакво видимо облекчение и дори благодарност, че и той така се чувства. Дотук добре, преодоляла си всички съпротиви и тъкмо си мислиш, че вече всичко е наред, идва следващото, най-трудното ниво – а как да го направим физически, кой къде ще остане, как ще разделим инвентара, за колко време, ще се виждаме ли или не?… Е, след толкова бариери май никак не е чудно, че повечето хора предпочитат да не мислят за такъв детокс. По-лесно е да отидеш на пазара, да си купиш зеленчуци, да смучеш смутита от сутрин до вечер и да постваш снимки във фейсбук, като това те прави горд. Другото – чувствата, ето това вече е трудна и за някои доста неразбираема територия. Но ако все пак решите и преминете през всичките тези бариери, препятствия и въпроси (които между другото са само във вашата глава) и ако стигнете до детокса на чувствата, идва най-хубавата част – резултатът! За мен, за нас резултатът беше ПРЕРАЖДАНЕ НА ЧУВСТВАТА! Ясно осъзнаване – тялом и духом, че той е мъжът за мен, че аз съм жената за него, че го обичам толкова, колкото ме обича и той, че повече от всичко на света искаме да сме заедно. Преживяхме повторно ВЛЮБВАНЕ. И е прекрасно! И си струва! И го препоръчвам на всеки, който никога не е опитвал! Направете си вашия детокс на чувствата, по вашия уникален начин и вижте от какъв излишен товар ще се освободите.
Лидия Петкова е автор на книгата „Да заОбичаш Себе си за 11 дни“, която беше представена на широката публика преди броени дни. Можете да видите откъс от нея ТУК, а за да я свалите безплатно, използвайте този линк: lydiapetkova.com/e-kniga/