Да притежаваш сила значи да умееш да прощаваш. На другите. И на себе си

Да простиш значи да отхвърлиш товара на преживяното. Когато решите да не простите, това, което не прощавате, остава при вас. Когато решите да не простите, вие сякаш си слагате зацапани очила, които изкривяват всичко и с които всеки ден продължавате да гледате живота. Просто защото сте решили да ги запазите. Но както вчера сте решили да ги запазите, така днес може да решите да ги изхвърлите… И да се освободите

Какво значи да си истински силен?

Силата не е способността да наложиш волята си върху някой друг. В този вид сила няма вътрешна сигурност. Тя е атрибут на времето и с течение на времето тя се променя. Имате силно тяло и никой не може да ви победи? Това ще се промени. Какво ще правите тогава? Имате красиво лице и тяло и можете да ги използвате, за да влияете на другите? Това ще се промени. И какво ще правите тогава? Имате остър ум, с който подчинявате околните? Какво става обаче, когато сте твърде уморени, за да го използвате, или когато пропуснете някоя благоприятна възможност?

Ако не се чувствате удобно в света, вие живеете в страх, който никога не ви позволява да се отпуснете и да се наслаждавате на Живота. Нима това е сила? В страха няма сила. Сила няма и в постъпките, водени от страх. Няма сила в мисловна форма, предизвикана от страха, дори да е подкрепяна от армията. Армиите на Рим са изчезнали преди повече от хилядолетие, но жизнената сила на един-единствен човек, когото римските воини осъдили на смърт, продължава да оформя развитието на нашия род. Кой е бил по-силен?…

Какви са характерните черти на един истински силен човек?

Истински силният човек е смирен. Това не е фалшивото смирение на човека, който умишлено се снишава, за да бъде на нивото на по-нискостоящите. Това е широтата на човека, който откликва на душевната красота във всяка срещната личност и в постъпките й съзира делата на въплътената на Земята душа. Смирението е безобидността на човека, който цени, почита и се прекланя пред Живота във всички негови форми. Загрижени ли сте за Земята? Именно смирените никога не вредят на Земята.

Какво значи да си безобиден?

Това означава да бъдеш толкова силен, че да нямаш нужда да вредиш на никое същество. Означава още следното: да бъдеш толкова способен и надарен, че самата представа да демонстрираш сила, като вредиш, да е чужда на съзнанието ти. Без искрена смиреност вие не можете да имате такава сила, защото когато чувствате, че дадена ситуация или човек не ви карат да се чувствате уважавани, силата ви изоставя.

Смиреният дух крачи в един познат свят. Хората за него не са странници – те са негови спътници на Земята. Смиреният дух не иска повече, отколкото му е необходимо, а онова, което му е необходимо, му се дава от Вселената. Смиреният дух е доволен, когато истинските му потребности са задоволени и не е натоварен от изкуствени.

Смирените са свободни да обичат и да бъдат самите себе си. Те нямат изкуствени цели, към които се стремят. Не ги привличат символите на външната сила. Не се борят за външна власт. Това не значи, че не се гордеят с нещата, които вършат добре, нито че не влагат всичко от себе си в тях, нито пък означава, че когато е необходимо, не позволяват на околните да ги тласкат напред.

Да се съревновавате значи да се борите за нещо заедно, съвместно, да се стремите към нещо, да се опитвате да го постигнете, да търсите нещо с другите. Ако онова, към което се стремите, е да имате престиж, да ви забележат или да получите златен, а не тенекиен медал, съревнованието е мотивирано от личността. Вие се борите да добиете сила за сметка на другите, да утвърдите надмощието си над някой човек или над група хора. Борите се за външна сила. Като се борите за една или друга награда, вие карате света да оцени и признае стойността ви, преди вие сами да се оцените. Поставяте чувството си за преценка в ръцете на другите. Дори и да спечелите всички златни медали в света, вие не притежавате сила.

Ако онова, към което се стремите, е радостта от безрезервното раздаване, от това да отдавате целенасочено, с радост и съзнание всичко, което имате, за онова, което съграждате съвместно с другите, съревноваването ви е проява на вашата душа. Когато усилието, което завърши последно, започне да има за вас същата стойност като онова, което финишира първо, когато започнете да почитате безсмъртната, вечна душа повече, отколкото временната самоличност и временното тяло, когато започнете да давате, без да ви възпира страхът от уязвимостта, когато размерът, цветът или формата на онова, което получавате или не получавате, престанат да са от значение, вие ще познаете силата на смирения дух.

Човекът, който притежава истинска сила, прощава

Прошката не е въпрос на морал. Тя е енергийна динамика. Когато прощават, повечето хора искат другият човек да запомни, че са му простили и са забравили. Този вид прошка манипулира човека, който получава прошката. Това не е прошка. Това е средство за извличане на външна сила.

Да простиш значи да отхвърлиш товара на преживяното. Когато решите да не простите, това, което не прощавате, остава при вас. Когато решите да не простите, вие сякаш си слагате зацапани, страшни очила, които изкривяват всичко, и тъкмо вие трябва всекидневно да гледате Живота през тези нечисти стъкла, защото сте предпочели да ги запазите. Желаете всички други да виждат света по същия начин, защото самите вие искате да го виждате така, и това наистина е светът, който гледате, но само вие го виждате такъв. Гледате през стъклата на собствената си нечиста любов.

Да простите значи да не търсите отговорност от другите за собствените си преживявания. Ако не поемете отговорността, вие я прехвърляте на някой друг и ако не сте доволни от живота си, ще се мъчите да го промените, като манипулирате този човек. Оплакването и недоволството например са прояви на тази динамика. Вие искате някой да поеме отговорност за преживяванията ви и да ги промени… Когато търсите отговорност от някого за преживяното от вас, вие губите сила. Не можете да знаете какво ще направи другият човек. Затова когато разчитате на някой друг за жизненоважните ви неща, вие постоянно живеете в страх, че човекът няма да оправдае вашето доверие. Представата, че някой друг е отговорен за вашите преживявания, стои в основата на идеята, че прошката е нещо, което един човек дава на друг. Как можете да простите на някой друг това, че сте предпочели да не сте силни?

Когато прощавате, вие преставате да сте критични както към себе си, така и към другите…

 

Мястото на Душата – Гари Зукав, seatofthesoul.com

Издателство: Сарасвати

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.