Да поемеш отговорност за себе си означава да осъзнаеш, че си отговорен само и единствено за своите избори и действия

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Отговорността към себе си започва с осъзнаването, че Аз съм изцяло отговорен за собственото си битие; че никой на този свят не е длъжен да ми служи, да се грижи за мен или да задоволява нуждите ми; че аз не притежавам ничий друг живот освен своя собствен.

Точно както се нуждая от това да зная за какво съм отговорен, трябва да зная и за какво не съм отговорен, кое е в моя власт и кое не. Трябва да познавам собствените си граници, което чисто и просто ще рече да познавам своята идентичност.  

Отговорен съм за своите избори и действия, но не за нечии други. Мога да влияя на нечие чуждо съзнание, но не и да го контролирам. Не мога аз да определям какво мисли, или чувства, или върши някой друг.

Ако държа себе си отговорен за неща, които не зависят от мен, аз рискувам своята самооценка, понеже няма начин да оправдая очакванията си. Ако отказвам да нося отговорност за неща, които зависят от мен, по този начин също застрашавам самооценката си. Да знам кое зависи и кое не зависи от мен, е въпрос от първостепенна важност.

Сещам се за една клиентка, с която работех, Мардж  Л., изключителен мениджър, която бе искрено заинтересована хората от нейния екип да се развиват и която правеше всичко възможно да ги увлича и да ги подпомага те да дават най-доброто от себе си. В този екип имало една млада жена, в която тя виждала огромен потенциал, но която имала склонност към гибелни любовни връзки, отвличащи я и пречейки на работата ѝ. Мардж направила всичко по силите си, за да й помогне, като й предоставила допълнително време, внимание и обучение, но това не помогнало.

Когато била принудена да остави младата жена сама да се грижи  за себе си, тя се почувствала виновна и се укорявала, че не е намерила начин „някак си“ да я предпази. Ако наистина бях добър мениджър – казваше си тя, – този провал нямаше да се случи. Тъй като Мардж не знаеше докъде се простират възможностите й, което би трябвало да включва и това, че човек не е нито безгрешен, нито вездесъщ, тя бе оставила собствената си самооценка на милостта на другите и бе позволила техните избори да определят усещането й за собствената й стойност като човек.

Този модел доста често може да се види между родители и деца. Понякога родителите се измъчват, защото въпреки, че са положили максимални усилия, децата им не се развиват така, както те са се надявали. И родителите се чувстват виновни. Някак си подразбиращо се те считат, че имат власт, каквато всъщност никой не притежава – властта да предопределят изборите, които друго човешко същество ще направи.

Ако личностното формиране се е оказало проблем за детето, това означава, че същият този проблем е бил останал нерешен и за самите родители. И децата, и родителите трябва да достигнат нужното ниво на личностово обособявяване едни на други, да научат къде собственото им Аз свършва и започва това на другия.

 

Да поемеш отговорност – Натаниъл Брандън, nathanielbranden.com

Издателство: Изток-Запад, iztok-zapad.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.