Алберт Айнщайн: Логиката ще те заведе от точка А до точка Б. Въображението ще те заведе навсякъде

Като си припомняме това, което наистина искаме, виждайки го като осъществено, всъщност прибавяме енергия към самото нещо, което искаме да се случи.

Актът на „искането“ ни разделя от това, което си мислим, че искаме. Когато „искаме“ даден резултат, ние създаваме непосредствена бариера пред него. Когато си мислим, че „имаме нужда“ от резултата, тази бариера става още по-голяма. Предполагаемата нужда предизвиква страх от нямане, а страхът предизвиква в тялото ни реакция от типа „бори се или бягай“. Да вземем за пример едно важно интервю за работа. Изпълва ни безпокойство – Трябва да получа тази работа! – и мозъкът ни интерпретира тази нужда така сякаш наистина ни е жизнено необходима – като въздуха, водата и храната. Мозъкът си мисли: Трябва да получа тази работа, иначе няма да оцелея. В този момент сме фокусирани само върху първичното оцеляване.

Много е трудно да преуспеете, когато тялото ви отделя същите химикали, които би отделило, ако се биехте със саблезъб тигър. И така, вие сте на интервю за работа, потите се, дишате учестено и не можете да се концентрирате върху дребни задачи, защото мозъкът ви е в свръхготовност, в очакване този тигър да изреве, за да разберете къде се намира.

Може да промените това, като възприемете различен подход. Както е казал поетът Райнер Мария Рилке: „Желанията са спомени, идващи от бъдещето“. Докато „помните“ , че желаният от вас резултат наистина съществува някъде в пространствено-времевия континуум, няма нужда от напрежение, страх или каквито и да било съмнения. Някъде тази работа ви принадлежи. Можете да извикате тази реалност в съзнанието си лесно и елегантно, защото тя вече съществува. Тази лекота позволява на тези преживявания да попаднат във вашето „поле“ без стрес. Вашето поле обхваща всичко, което сте вие: вашата физическа, ментална и духовна същност. Единственото усилие е да се стремите да живеете в състояние на единно съзнание.

С други думи, ние умишлено създаваме вътрешната си екология така, че да може единственото състояние да процъфтява и да се разраства.

Ако извършите малки промени в езика си, ще промените всичко. Джо нарича твърденията, които започват с „Аз искам“, „Аз възнамерявам“ и подобни изрази, твърдения на жертви. Те предполагат, че нямате нищо и следователно не сте цели. Това са твърдения, които предполагат, че ще се наложи да се борите за нещата, които нямате, защото достигате до тях от място на потребност. Изразът „Аз помня“ променя цялата картина, защото вие вече не сте жертва, а имате всичко, което искате. Може би то още не е ваше притежание в този момент, но е ваше. Скоро ще дойде. Няма нужда да се борите – това е много по-лесно от искането.

 

Процесът Припомняне – Даниел Барет, Джо Витале, mrfire.com

Издателство: Интенс, intense-books.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.