Аз отговарям за това как се отнасям към хората

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Отговорността за отношенията ни с хората около нас лежи само и единствено на нашите рамене.

Това е вече ясно от признаването на отговорността ни за собствените ни избори, решения и действия, но аз искам да се спра по-специално на него, защото то заслужава да бъде подчертано.
Каквото и да избера да кажа или да направя, аз съм авторът на собственото си поведение. Аз съм отговорен за това, какво говоря и какво слушам. Аз съм отговорен за рационалността или ирационалността, с която се отнасям към другите.

Аз съм отговорен за уважението или неуважението, с които подхождам във взаимоотношенията си с тях; за честността или непочтеността, които внасям; за добротата или за злонамереността; за благородството или за подлостта. Дали апелирам към разума на другите или се възползвам от техните пороци, изборът е мой. Дали да държа на обещанията си, или не, решението си е мое.

Ако подкрепям достойнството на детето си, и аз отговарям за това, че постъпвам така. Ако го зашлевявам, задето вдига много шум, докато си играе, пак аз съм отговорен.

Когато кажем „той или тя ме накара да направя това“ – ние бягаме от отговорност. Това са лъжите, с които хората се опитват да сe оправдаят: „Тя ме изкара извън нерви!“, „Той ме побърква!“, „Тя беше виновна, че аз…“, „Аз не бих направил това, ако тя не беше…“

Ако сме зрели хора и върху нас не действа никаква принуда, другите хора не могат да контролират действията ни. В повечето ситуации ние имаме избор как да реагираме. Но ако не искаме да признаем тези избори, ние казваме на себе си и на другите, че не сме отговорни, че нямаме избор и че сме принудени да постъпваме така, както постъпваме.

Аз отговарям за това как се отнасям с децата си, със съпруг(ата) си, със съседа, приятеля, клиента, съдружника, купувача – с всеки, с когото се срещам. Актът на избора присъства винаги.

Единственият въпрос е: „Имам ли желание да бъда отговорен?“ Отговорът ми на този въпрос казва много за това, доколко съм израсъл като човешко същество.

 

Да поемеш отговорност – Натаниъл Брандън, nathanielbranden.com

Издателство: Изток-Запад, iztok-zapad.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си