Когато си щастлив, обичаш света и другите. Когато обичаш света и другите, си щастлив!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Щастието на другите  се добавя към собственото ни щастие. Когато искрено пожелаем на някого щастие, то се връща при нас многократно.

Когато знаеш, че вече си щастлив, ти хрумва мисълта, че най-голямото забавление в живота е да си добър с околните. Радостта е осъзнаването, че истинските дарове идват не от света, а от сърцето. Колкото си по-щастлив, толкова по-често си спомняш да живееш от сърце.

Намираш време в заетия си ден да напишеш бележка на признателност, да кажеш окуражаващи думи и да се спреш, за да помогнеш на непознат. Щедър си по хиляди начини и повечето ти ежедневни прояви на доброта остават незабелязани. Така ти харесва. Добротата е награда сама по себе си. Ако щастието има сърце, то със сигурност това е добротата.

Колкото си по-щастлив, толкова си по-любящ и колкото си по-любящ, толкова си по-щастлив.

Когато си щастлив, изпитваш любов. Когато изпитваш любов, си щастлив. Хрумва ти, че използваш две различни думи, за да опишеш едно и също изживяване.

„Щастието е любов и нищо друго“ – пише Емет Фокс. Най-голямото щастие е да видиш света без осъждане и буквално да бъдеш присъствието на любовта. Щастието те превръща в човек, който обича живота толкова  много , обича света, че всеки ден с готовност излъчваш любов. Изпитваш радост, когато се оставиш любовта да тече през теб – говориш с любов, слушаш с любов, действаш с любов.

Да си щастлив е любов.

Любовта е да си щастлив.

 

Бъди щастлив – Робърт Холдън, robertholden.org

Издателство: Сребърно звънче, srebarnozvanche.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си