Когато си щастлив, обичаш света и другите. Когато обичаш света и другите, си щастлив!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Щастието на другите  се добавя към собственото ни щастие. Когато искрено пожелаем на някого щастие, то се връща при нас многократно.

Когато знаеш, че вече си щастлив, ти хрумва мисълта, че най-голямото забавление в живота е да си добър с околните. Радостта е осъзнаването, че истинските дарове идват не от света, а от сърцето. Колкото си по-щастлив, толкова по-често си спомняш да живееш от сърце.

Намираш време в заетия си ден да напишеш бележка на признателност, да кажеш окуражаващи думи и да се спреш, за да помогнеш на непознат. Щедър си по хиляди начини и повечето ти ежедневни прояви на доброта остават незабелязани. Така ти харесва. Добротата е награда сама по себе си. Ако щастието има сърце, то със сигурност това е добротата.

Колкото си по-щастлив, толкова си по-любящ и колкото си по-любящ, толкова си по-щастлив.

Когато си щастлив, изпитваш любов. Когато изпитваш любов, си щастлив. Хрумва ти, че използваш две различни думи, за да опишеш едно и също изживяване.

„Щастието е любов и нищо друго“ – пише Емет Фокс. Най-голямото щастие е да видиш света без осъждане и буквално да бъдеш присъствието на любовта. Щастието те превръща в човек, който обича живота толкова  много , обича света, че всеки ден с готовност излъчваш любов. Изпитваш радост, когато се оставиш любовта да тече през теб – говориш с любов, слушаш с любов, действаш с любов.

Да си щастлив е любов.

Любовта е да си щастлив.

 

Бъди щастлив – Робърт Холдън, robertholden.org

Издателство: Сребърно звънче, srebarnozvanche.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си