Пътят ни към другите минава през нас самите!
„Как да бъдем едно цяло и да продължим да сме две отделни същности? Как да бъдем двама души и да продължим да сме едно цяло? Такъв е основният въпрос не само за двойката, но и за психологическия живот на индивида…
От самото ни раждане нашата идентичност е резултат от едно двупосочно движение: приближаване към другите, за да намерим любов, и отдалечаване от другите, за да утвърдим различието си. С приближаването ние търсим принадлежност; с отдалечаването се стремим да проучим собствената си индивидуалност. Начинът, по който изживяваме това двупосочно движение, не е чужд на онова, което ще ни се случи по-късно в любовния ни живот.Той дори е определящ, защото всичко в нас се развива между полюса на сливане и разделяне…
Напрежението между нас и вселената, между нас и останалите хора захранва психологическия ни живот. То определя дихателния ритъм на съществото ни. За да се осигури равновесие на личността, това напрежение трябва да се приеме, защото благодарение на него съществува движение и промяна. Благодарение на него ставаме това, което сме.”
Да бъдем във връзка, да сме свързани, да сме в двойка с някого е нещо, което повечето от нас търсят и горещо желаят. Когато го постигнем обаче, се оказва, че то отправя към нас и много предизвикателства. Обикновено ни е трудно да се доверим толкова, че да се отворим за другия, да му позволим да се приближи към нас, а в същото време търсим и жадуваме близост. Близостта носи сигурност, но пък сигурността е противоположна на страстта. Да се научим да танцуваме – да се приближаваме, за да почувстваме сигурност и да се раздалечаваме за да разпалваме страстта е умение на което обикновено се учим цял живот. За мен, то зависи не толкова от другия, а по скоро от собственото ни усещане за нас самите, от връзката ни със себе си. Само когато познаваме себе си и се доверяваме на себе си, можем без страх да се доверим на някой друг, без да се страхуваме, че ще бъдем наранени или, че ще се разтворим в него. Пътят ни към другите минава през нас самите, нашите усещания, нашата цялост, нашата способност да сме самите себе си.
Дневна медитация
Настанете се удобно и си поемете дълбоко дъх. Бавно издишайте и затворете очи. Вдишайте дълбоко още веднъж и усетете как умът Ви се успокоява като повърхността на планинско езеро. Издишайте и се освободете от притесненията, тревогите, от всичко излишно, всичко ненужно. И ако се появяват различни мисли просто ги наблюдавайте, без да се съсредоточавате върху тях. Поемете си дълбоко дъх и издишайте и ако някъде в тялото Ви е останало напрежение нека то излезе заедно с това издишване. А сега се съсредоточите навътре в себе си, прислушайте се към себе си, усетете себе си. Не бързайте, просто бъдете там. Може би пред Вас ще се появят някакви картини, фигури, спомени или просто цветове, нещо конкретно или пък абстрактно, просто наблюдавайте. Дишайте и се свързвайте със себе си. Усетете близостта със себе си, наблюдавайте усещанията си, без етикети, без да съдите, просто бъдете там. Останете в това състояние колкото ви е необходимо. Можете да правите това упражнение всеки ден и ще забележите как усещанията Ви, връзката и близостта Ви със себе си ще се променят и развиват във времето. И не забравяйте да благодарите, защото енергията на БЛАГОДАРНОСТТА е вълшебна.
Цитираният откъс е от книгата:
Има ли щастлива любов – Ги Корно
Издателство: Колибри, colibri.bg
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.