Никога не постъпвай с другите така, както не искаш да постъпват с теб!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Аристотел: “ Приятелят е другото ти аз“.

Приятелят е човек, на когото можеш да се довериш, че ще прави най-доброто за теб не защото те обича – което може да е така до известна степен и не със стопроцентова сигурност – а защото и той на свой ред ти доверява да правиш най-доброто за него. Според това разбиране приятелството е споразумение, не много различно от взаимното почесване на гърба. Не е загриженост за другия. Всъщност е загриженост за себе си. Разглеждано по този начин, то естествено престава да бъде приятелство.

И изглежда, новото златно правило е, че трябва да мислиш за другите, понеже се оказва, че това е от полза за теб. „Максимата „око за око, зъб за зъб“ ръководи света“, подсмихва се Карл Маркс. Или, както остроумно  отбелязва Оскар Уайлд: „Егоизмът не означава да живееш така, както ти искаш да живееш“. Моралът на реципрочния алтруизъм е, че всеки трябва да подхранва тайно себичен егоизъм.

Може да си мислите, че това е без значение. В приятелството понякога има пресметливост, но докато се чувстваме полезни, а не използвани, нямаме нищо против, дори се радваме. Само онези, които се впускат в логическа софистика или еволюционна казуистика, изкривяват състраданието необратимо. Освен това изричното изискване – какво ще получа – е в тон с епохата ни.

Нека погледнем въпроса открито. Какво ще получа от искреното състрадание?  Какво ще загубя, ако то се превърне в чиста пресметливост? Отговорът е стряскащ. Не оцеляването или дори моралът, а щастието. На латински коренът на думата „compassion“ (състрадание) означава „общо чувство“, означава да се поставиш на мястото на другия, да престанеш да се питаш приятел ли ти е или враг, да промениш гледната точка и да го видиш през собствените му очи. Както се изразява Айрис Мърдок: „Любовта е трудното осъзнаване, че съществува и нещо друго, освен нас“. 

Религиозните учители коментират състраданието, защото съзнават, че емпатията ни пренася в друго измерение на опита. То прекрачва границите на индивидуалното его, за да достигне друго ниво на познаване на света. Отчасти това се усеща в отплатата на проявената доброта, тя е причината за удовлетворението, когато правим нещо за другиго. Отчасти поради тази причина е по-добре да даваме, отколкото да получаваме: дарът показва свързаност, поднесеният дар освобождава даващия от изолацията.

И така, квинтесенцията на състраданието не е просто да правиш добрини на другите. То е състояние на съществуване – на съществуване и преживяване – от гледна точка на другите. Азът се децентрализира, разширява и освобождава.

Мисля, че във всекидневието понякога зървам това, когато пътувам с влака през предградията. Домовете минават пред очите ми така бързо, както потракват релсите. Всеки от тях е фиксиран център на света за други хора, слънце, около което се върти всичко за тях. Гледката на тези стотици, хиляди други центрове на моменти отклонява вниманието ми от собствения ми център, от собственото ми виждане на нещата. Децентрира собственото ми себеусещане. Разбира също защо будизмът приравнява егоизма с невежеството: егоцентризма е липса на знание за другите хора и всичко останало.

И – в по-въодушевена перспектива – помислете отново какво е да се радваш на отразена слава. От гордостта за успеха на приятел до радостта от това, че твоята страна е победила, интензивността на преживяването нараства правопропорционално на идентификацията с другия човек или общност. Затова да се радваш на отразена слава означава да практикуваш състрадание.

На религиозен език най-дълбокото състрадание е идентифицирането с най-ценното, което съществува – с другите хора – и после, ако си вярващ, с Бог. Това е и причината големите религии да представят състраданието като източник на най-висш смисъл и стойност, тъй като носи усещане за трансцендентност.

Естествено е да се интересуваш от оцеляването: максимата „око за око, зъб за зъб“ може да е позволена за целта. Човешко е да искаш да бъдеш морален: категоричният императив не е лош начин на живот. Но е божествено да си изпълнен със състрадание.

 

42 дълбоки мисли за живота, вселената и всичко останало – Марк Върнън, markvernon.com

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.