Изпитваме страх, за да не потърсим онова, което ни липсва!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Не се страхувай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Да си храбър означава да изпитваш страх и въпреки това да вървиш във вярната посока.

Не се страхувайте от болката, гнева и страха. Страхът има право да бъде в сърцето ви, тъй като е естествена човешка реакция. Когато се обръщаме към страха си със съчувствие, ние освобождаваме огромна грижа и любов към себе си. Когато страхът дойде, е необходимо да го погледнем и да се запитаме какво всъщност е онова, от което се страхуваме. Дали се боим, че ще изгубим дом, семейство, репутация, работа, пари или здраве? Можем ли да позволим на страха да приближи сърцето ни и да останем там, без да бъде отричан? Готови ли сме да го допуснем там и да видим какво представлява?

Бедата е, че сме били окуражавани да извръщаме съзнанието си от страха, така че да обърнем нещата. Когато забелязвате, че се съпротивлявате на страха си, напомняйте си да направите стъпка към него. 

Ако се вгледаме внимателно в страха, ще открием, че не се страхуваме от някого, а се страхуваме от болката, която всъщност е психологическа болка, произтичаща от минали преживявания. Тъй като не искаме да я пробуждаме, страхът остава. Нашият Защитник се грижи да не пробуждаме страховете и болезнените си чувства, но дилемата в случая е, че истинската болка вече не може да ни нарани, тъй като е възникнала в миналото и не съществува в настоящето.

Поглеждането на страха в лицето изисква истинско съсредоточване и енергия, които често се разсейват с думи и заключения. Прекарваме живота си в служба на страха и всяко наше решение се основава на него, дори надеждите ни. Страхът е подтик да търсим онова, което ни липсва. Така никога не поглеждаме към онова, което е под страха, защото изразходваме енергията си да се освободим от него, да го потиснем и отречем.

Осъзнаването поражда готовност да спрем подобни неуспешни опити и ни заставя да видим и да приемем страховете си. Това на свой ред ще ни донесе разбиране, което може да ни отведе отвъд страха и болката на място, недокоснато от миналото, при себепознанието и сегашния момент. Твърдението „Трябва да се освободя от този страх“ поражда повече страх, докато твърдението „Ще погледна този страх в лицето“ носи трансформация.

Храбрите вървят срещу страха, вместо да се извръщат от него. Ако се упражняваме в това, ще настъпи момент в живота ни, когато вече няма да действаме така, че да се спасяваме от болката и страданието, и единствено тогава ще видим отвъд тях, защото ще разберем, че нашата същност е останала непокътната. От тази позиция можем да научим изключително много за себе си и да започнем да разкриваме същността си.

Този подход към страха дава кураж на ума и му позволява да остане в реалността с милост, вместо да се съпротивлява или да бяга от нея.

 

Отвъд скритите спомени пътуване към нашата истинска същност – д-р Менис Юсри, essence-process.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.