Да си родител означава не само да възпитаваш и отглеждаш децата си, а и да се учиш от тях
снимка: Pixabay.com
Да си родител е най-трудното призвание в живота. Но наградата е най-голямата, която можем да очакваме някога – благодарността да видим със собствените си очи, че сме отгледали и възпитали едно добро човешко същество, което постига мечтите си.
Родителството е може би едно от най-предизвикателните, отговорни и стресиращи начинания на света. То е едно от най-важните човешки дейности, защото от начина, по който се отнасяме към него, зависи до голяма степен сърцето, душата и съзнанието на следващото поколение, тяхното преживяване на смисъла и близостта, техният диапазон от житейски умения и техните най-съкровени чувства към собствената им личност и мястото им в един бързо променящ се свят.
И въпреки тази изключителна важност, почти всички, които стават родители, го правят без каквато и да било подготовка или обучение, със съвсем малко или никакви съвети или подкрепа – и това в един свят, който цени материалното производство повече от духовния труд по родителските грижи.
Да станете родител може да е обмислено или пък случайно, но при всички случаи родителството е призвание. То ни стимулира да претворяваме света всеки ден, за да посрещаме всеки един момент с радост и свежо чувство. Това призвание всъщност е стриктна духовна дисциплина, стремеж да осъществим нашата най-истинска, най-дълбока природа като човешки същества. Самият факт, че сме родители ни кара непрекъснато да изразяваме онова, което е най-възпитателно, мъдро и осъзнато, да бъдем, доколкото е възможно, най-доброто си Аз.
Както при всяка духовна дисциплина, призивът да бъдем грижовни родители е изпълнен с огромно обещание и потенциал. В същото време той също ни предизвиква да подхождаме към родителството си последователно и осъзнато, така че да бъдем изцяло ангажирани с тази основна човешка задача, този забележителен период от живота в продължение на десетилетиe, като се учим от едно поколение и предаваме на следващото.
Хората, които избират да станат родители, поемат тази най-трудна работа без заплата, често пъти неочаквано, на относително млада и неопитна възраст или в условия на битово напрежение и несигурност. Обикновено пътешествието на родителството започва без ясна стратегия или всеобхватна представа за терена, до голяма степен по същия интуитивен и оптимистичен начин, по който подхождаме към много други аспекти на живота. Учим се в процеса на работата. Всъщност няма друг начин.
Осъзнатото родителство ни призовава да се пробудим за възможностите, ползите и предизвикателствата на тази роля с нова гледна точка. Нашият съзнателен ангажимент като родители е наистина най-важното нещо, което можем да правим – и за децата ни, и за нас самите.
За да внесем осъзнатост в родителството, е добре да знаем какво представлява осъзнатостта. Тя е съзнателност, целенасочено внимание към настоящия момент, без да съдим. И се култивира като внимателно и спокойно си напомняме отново и отново да обръщаме внимание. Така с течение на времето ще успяваме все по-добре и по-дълго съзнателно да поддържаме вниманието си. Когато вниманието ни се отнесе нанякъде, както неминуемо поддържаме по-добър „контакт“ с живота си. Може да се каже, че се учим „да живеем в осъзнатостта си“.
Култивирането на осъзнатост не означава, че няма да съдим и да даваме всевъзможни оценки. Означава, че ще работим върху идеята да ги разпознаваме именно като такива, че ще поискаме да се отървем от тях по възможно най-добрия начин – поне временно – и че същевременно няма да се осъждаме за това, че даваме оценки.
Всъщност осъзнатото родителство означава да внасяме внимание, откритост и мъдрост в моментите с децата ни. Това е истинска практика, със своя вътрешна дисциплина като специфична форма на медитация.
Като всички нормални хора, родителите си имат своите нужди и желание, своя личен живот. Нуждите ни като родители навярно са много различни от тези на нашите деца. Вместо да ги противопоставяме едни на други, осъзнатото родителство включва идеята, именно в такива моменти, че нашите нужни са взаимно зависими. Нашият живот е безспорно дълбоко свързан с този на децата ни.Благополучието на децата ни се отразява на собственото ни благополучие,както и нашето на тяхното. Когато те имат някакви проблеми, ние страдаме, а когато ние имаме проблеми, те страдат.
Това означава, че всички имат полза тогава, когато осъзнаваме нуждите на децата си, както и нашите собствени нужди – емоционално и физически, в зависимост от възрастта, се стремим да намерим начини всеки да получи онова, от което най-много се нуждае. Привнасянето на такъв вид чувствителност към нашето родителство ще подсили свързаността с децата ни. Връзката с тях се усеща особено силно в трудни моменти. Може да установим, че нашият избор в ситуация на противоречиви нужди ще бъде направен именно според тази съсредоточена връзка и в резултат в него ще има повече доброта и мъдрост.
Децата: Благословия за всеки ден – Майла и Джон Кабат-Зин, mindfulnesscds.com
Издателство: Кибеа, kibea.net
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Открийте силата на децата и техните таланти и им помогнете да ги проявяват
Щастливите майки създават щастливи семейства
