Да възпитаваме децата си означава да им дадем нужните инструменти, с чиято помощ сами ще опознават света

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

За да пораснат децата ни здрави и щастливи, от нас се очаква да ги обичаме и да им дадем свободата да бъдат себе си.

Когато децата са много малки, новородени и малко след това, задачата на родители се свежда до предоставянето на необходимите грижи, обич, подслон и храна. Това произтича от очевидната безпомощност на новородените човешки същества, които не са в състояние сами да разпознават опасностите, да търсят подслон, да намерят храна и дори да се доближат до някого, за да почувстват топлината на тялото му.

Скоро обаче откриваме, че тези основни неща, които ние, родителите, първоначално сме се погрижили да им осигурим, включително любовта, не са достатъчни, за да ги задоволим, нито да ги направим щастливи (още по-малко да удължим доволството и щастието във времето).

Очевидно е нужно още нещо.

И това „още нещо“ е  ВЪЗПИТАНИЕ. Състои се от набор от инструменти, чрез които децата да могат да различават щастието от временната наслада, която доставя едно задоволено щастие.

Възпитанието е необходимо, защото в крайна сметка то е единственото, което можем да направим, за да им помогнем да са щастливи.

Възпитанието означава да дадем на децата си необходимите инструменти, за да могат сами да търсят и намират нещата, от които се нуждаят, като избягат някои препятствия и преодоляват други, без да забравят, докато вървят по този път, срещата с другите.

Дори ако ние, водени от безмерната си обич, решим да бъдем вечни „доставчици“ на децата си, това няма да е достатъчно, за да изпълним нашата цел. Ние сме недостатъчни, при това в две отношения: количествено и качествено.

В количествено отношение не можем да им дадем всичко, от което се нуждаят, в необходимата за тях мяра, дори да се опитваме да го сторим. Не можем да се грижим за тях толкова, колкото те се нуждаят. Ако решим да го сторим, то трябва да сме готови да прекараме цялото време с тях…. и говорим за цялото време – цялото тяхно и цялото наше време, денонощно. Би трябвало да бъдем край тях във всеки момент, за да се уверим лично, че няма да направят нещо, което може да ги нарани или да се окаже вредно.

За щастие, всички родители инстинктивно разбираме, че е невъзможно да сме постоянно около децата си. Дори ако опитаме да го направим, ще е необходимо да посветим цялото си съществуване на исканията, желанията и капризите на детето. Процесът никога няма да свърши: никога няма да успеем да задоволим напълно потребностите на детето, защото вродената му жажда за удоволствие е неутолима, както е неутолим нашият стремеж да му осигурим абсолютна закрила.

В качествено отношение сме недостатъчни, защото не сме в състояние да предоставим на децата разнообразието от неща, от които се нуждаят. Например, за развитието си те имат нужда да общуват с равни с тях; а родителите, колкото и да сме добронамерени, колкото и опит да имаме в общуването с деца, колкото и да искаме, не можем да бъдем равни с тях просто защото не сме такива (и пак ще повторя, тази пречка е най-доброто, което може да им се случи).

Децата трябва да се научат също да  печелят любовта на другите ( а както казахме, любовта на родителите не е нужно да бъде спечелена, тя съществува, без децата да правят каквото и да е усилие, за да я получат).

Децата имат нужда да развиват собствените си интереси и собствените си начини да вършат нещата ( и скоро родителите ще открият разликите в желанията, уменията и способностите си).

Всички тези неща и вероятно още много други са елементи, които ние, родителите, не можем да предоставим на децата. Не трябва да забравяме тази истина; не само за да избегнем собственото си разочарование, но също така и най-вече защото, ако успеем да станем в голяма степен достатъчни за тях, ще ги обречем на връзка на пълна зависимост, на еднопосочен билет към един дълбоко нещастен живот.

 

Родители и деца – Хорхе Букай, bucay.com, Демиан Букай, demianbucay.com.ar

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Децата – доказателство от Вселената и Бог, че безкрайната любов наистина съществува

Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на зова на живота…

Развенчаването на мита за добрата майка или как да бъдем съвършено несъвършени родители