Хорхе Букай: най-наложителното нещо, което трябва да направим – е да потърсим значението на думата „щастие” за всеки един от нас.
“Сигурен съм, че няма нужда от ясни определения за всичко, но напълно сериозно смятам, че за определени неща всеки индивид в процес на израстване трябва да има установено мнение. Минимален критерий за преценка, ясен поглед, взето решение. Няма значение дали мнението ти е такова, онакова, обратното или пък напълно различно – важното е да е собствено и чрез действията си последователно да го отстояваш.
Може много да ти върви в живота, може да имаш всевъзможни успехи и куп пари, може да си позволяваш всякакви капризи… Дори може да си обект на завист от страна на всички твои неприятели и някои приятели, но за да напредваш в избраната посока, е много важно в основните ти принципи да цари ред. Ако не можеш да ги поддържаш подредени, а само ги криеш сред вехториите по рафтовете с неуредените неща, рискуваш те да те закотвят в миналото или да се превърнат в заплаха за онова, което предстои.
Смисълът на думата „щастие” се крие в тези четири или пет въпроса, по които е необходимо да имаме установено мнение, за да можем да продължим напред.
Най-важното в този случай не е да се даде определение за щастието на всички хора, нито какво би трябвало да означава то за другите. Най-важното – изкушен съм да кажа най-наложителното нещо, което трябва да направим – е да потърсим значението на думата „щастие” за всеки един от нас.”
Всички ние търсим щастието и се стремим към него през целия си живот, макар, че може да не го осъзнаваме докрай, а още повече да не осъзнаваме и важността на това търсене. Аз мисля, че за да ни върви, да ни се случват нещата, които искаме, най-общо – за да се развиваме – е необходимо да имаме определена, аз я наричам, лична структура, т.е. да сме ориентирани, да сме наясно, да имаме отговорите (за нас си) по няколкото основни въпроса, както е писал Хорхе Букай: „Кой съм? Накъде отивам? С кого?”. Търсенето на отговорите на тези въпроси е строго индивидуално за всеки от нас, може да отнеме време, понякога години, но без тези отговори ние обикновено се чувстваме изгубени, неуверени, трудно ни е да се откъснем от миналото и да се развиваме напред. Намирайки отговорите на тези въпроси, ние ще намерим и нашата формула на щастието, а това ще ни даде една особена стабилност, една особена независимост от другите и тяхното мнение – нещо, към което ние съзнателно или не се стремим цял живот. Труден, но важен път и както казах по-рано, може да отнеме години.
Дневна медитация
Седнете удобно и започнете да вдишвате дълбоко и бавно да издишвате. Отпуснете тялото си, нека то да заеме най-удобната за него позиция. А сега започнете да вдишвате светлина. С всяко вдишване вдишвате светлина, с всяко издишване издишвате всичко излишно, всичко ненужно. Вдишвате светлина и наблюдавате как тялото Ви постепенно се изпълва със светлина, отпуска се още повече. Ако се появят някакви мисли, определения, етикети просто ги наблюдавайте. Нека те са само фон. Продължавайте да вдишвате светлина и насочете вниманието си навътре към себе си. Потърсете усещането, мястото Аз съм. Когато го намерите останете там – в центъра си – в състоянието АЗ СЪМ. Усетете спокойствието да сте там без определения, без изисквания, без оценки. Вие сте в своя център. Отпуснете се в това усещане. И може би там, на това място ще се срещнете с някакви нови усещания или ще си припомните стари, може да намерите отговори на въпроси, които отдавна търсите. Просто бъдете в своя център и наблюдавайте. Останете в това състояние колкото Ви е нужно. Когато прецените, когато усетите, че сте готови, можете да започнете да осъзнавате тялото си, бавно да се върнете тук и сега, обогатени с нови усещания и отговори.
Цитираният откъс е от книгата:
Трите въпроса. Кой съм? Накъде отивам? С кого? – Хорхе Букай, bucay.com
Издателство: Хермес, hermesbooks.com
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.