Ставаме родители, защото копнеем да даряваме любов

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Избираме да станем родители по ред причини. Но най-важната е, че  искаме да даряваме децата си с безгранична любов.

Признавам, че дълго време (дори след като вече имах две деца) не успях да отговоря на въпроса: Каква е истинската причина да искаме да имаме деца? В действителност собствената ми съпруга ми разкри отговора с удивителна лекота. Докато се борех с всички тези незадоволителни алтернативи като биологичния инстинкт, желанието да пребъдем, повелята на обществото и други, както и с много други (лични, дребнави и дори умозрителни), потърсих мнението на съпругата си – нещо, което обикновено правя и което ми помага да мисля – и я попитах направо:
– Какво иска човек, когато реши да има деца?
– Просто е – отвърна ми тя. Иска да обича.
Разбира се! Отговорът отекна като удар с камшик в съзнанието ми. Толкова беше ясен. Защо не го видях преди? Сигурно защото съм мъж…Единствено една жена и една майка можеше да стигне до този отговор.
Да вземем този блестящ израз на женската мъдрост и да формулираме отговора на пoставения въпрос:
Желанието да бъдем родители се дължи на много неща, но най-вече и повече от всичко друго – на копнежа ни да даряваме любов.
Искаме да имаме деца, за да можем да ги обичаме.
Разбира се, искаме да имаме деца и заради много други неща: за да вървят по стъпките ни, за да ни представят добре пред другите, за да ни правят компания, за да постигнат това, което ние не сме успели, и дори да се грижат за нас, когато остареем… Списъкът е дълъг, но основната причина, поради която желаем да имаме деца, е възможността чрез тях да канализираме потребността си да обичаме. Тук се налага да направим едно уточнение.

Потребността да обичаме няма почти нищо общо с потребността да бъдем обичани. Във всички останали връзки (партньори, приятели, спътници и др.) ние търсим съзнателно или не взаимност. Очакваме и изискваме да бъдем обичани толкова, колкото ние обичаме, да бъдем ценени по същия начин, по който ценим. С децата не е така. В противен случай ще изпаднем в лицемерното положение да искаме от тях нещо невъзможно. Те също ще бъдат способни да обичат толкова силно и всеотдайно, колкото ние ги обичаме, но едва по-късно, и тази любов ще бъде насочена към собствените им деца.

 

Родители и деца – Хорхе Букай, bucay.com, Демиан Букай, demianbucay.com.ar

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Обичам те! Не мога да те пусна!

Как да научим децата си да бъдат щастливи?

Твоите деца не са твои деца. Не са рожби на зова на живота…