Ставаме родители, защото копнеем да даряваме любов

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Избираме да станем родители по ред причини. Но най-важната е, че  искаме да даряваме децата си с безгранична любов.

Признавам, че дълго време (дори след като вече имах две деца) не успях да отговоря на въпроса: Каква е истинската причина да искаме да имаме деца? В действителност собствената ми съпруга ми разкри отговора с удивителна лекота. Докато се борех с всички тези незадоволителни алтернативи като биологичния инстинкт, желанието да пребъдем, повелята на обществото и други, както и с много други (лични, дребнави и дори умозрителни), потърсих мнението на съпругата си – нещо, което обикновено правя и което ми помага да мисля – и я попитах направо:
– Какво иска човек, когато реши да има деца?
– Просто е – отвърна ми тя. Иска да обича.
Разбира се! Отговорът отекна като удар с камшик в съзнанието ми. Толкова беше ясен. Защо не го видях преди? Сигурно защото съм мъж…Единствено една жена и една майка можеше да стигне до този отговор.
Да вземем този блестящ израз на женската мъдрост и да формулираме отговора на пoставения въпрос:
Желанието да бъдем родители се дължи на много неща, но най-вече и повече от всичко друго – на копнежа ни да даряваме любов.
Искаме да имаме деца, за да можем да ги обичаме.
Разбира се, искаме да имаме деца и заради много други неща: за да вървят по стъпките ни, за да ни представят добре пред другите, за да ни правят компания, за да постигнат това, което ние не сме успели, и дори да се грижат за нас, когато остареем… Списъкът е дълъг, но основната причина, поради която желаем да имаме деца, е възможността чрез тях да канализираме потребността си да обичаме. Тук се налага да направим едно уточнение.

Потребността да обичаме няма почти нищо общо с потребността да бъдем обичани. Във всички останали връзки (партньори, приятели, спътници и др.) ние търсим съзнателно или не взаимност. Очакваме и изискваме да бъдем обичани толкова, колкото ние обичаме, да бъдем ценени по същия начин, по който ценим. С децата не е така. В противен случай ще изпаднем в лицемерното положение да искаме от тях нещо невъзможно. Те също ще бъдат способни да обичат толкова силно и всеотдайно, колкото ние ги обичаме, но едва по-късно, и тази любов ще бъде насочена към собствените им деца.

 

Родители и деца – Хорхе Букай, bucay.com, Демиан Букай, demianbucay.com.ar

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Обичам те! Не мога да те пусна!

Как да научим децата си да бъдат щастливи?

Твоите деца не са твои деца. Не са рожби на зова на живота…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си