Истинското щастие е вътре в нас. Просто чака да бъде намерено!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Осъзнавай, Откъси
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Всички ние сме безкрайно щастливи. Просто още не сме го осъзнали. 

Дошъл веднъж в двореца при цар Соломон един измъчен човек и поискал съвет:

– Кажете ми, премъдри, как да постигна блаженство в живота? Опитах всичко – работя съвестно, ала парите вечно не достигат. Взех добра и честна жена, ала все по-често ни спохождат кавги. Децата ни растат умни и възпитани, но усещам, че идва денят, в който ще ни изоставят и ще създадат свои семейства. И дойдох да питам вас, премъдрия, ще ме споходи ли някога блаженството в живота, или не ми е писано това в земния ми път?

Замислил се за кратко царят, а после отвърнал:

– Но защо питаш мен, след като ми казваш, че вършиш всичко по силите си? Обичаш ли семейството си?

– Повече от всичко на света.

Значи си блажен да имаш близки хора. Я попитай самотните богати големци, които – макар и да не го признават, биха заменили начаса всичките си земи само за да изпитат насладата от семейното щастие.

– Така е, царю, но…

Соломон го прекъснал и продължил с въпросите:

– Кажи ми друго – доставя ли ти наслада твоя труд, макар и тежък?

– Обичам земята и с радост се грижа за всеки посев в градината си.

– А носиш ли в сърцето си любов към света?

– Не зная – умислил се човекът.

– Но как така? Някога вредил ли си съзнателно другиму? Имаш ли врагове?

– Не, не съм вредил и мисля, че не съм си създал врагове…

– Честни мой приятелю, ти носиш блаженството вътре в себе си, ала нямаш сетива, за да му се насладиш. Кажи ми още нещо – как си представяш това блаженство?

– Като невидима, неизмерима сила, която блика във вените ми и да ме оставя удовлетворен от всяко мое дело – отвърнал след кратко колебание гостът.

– Та ти имаш всичко това! Нима не ти доставя радост да се грижиш за семейството си, когато с честен и обичан труд ги храниш и обличаш?

Човекът кимнал мълчаливо.

– А нима не тлее в теб страхът от онзи ден, в който наследниците ти ще се отделят, за да отгледат свои деца?

Отново кимнал гостът.

– Значи не осъзнаваш какво имаш, ала въпреки това трепериш да не го изгубиш! Приятелю, вземи това от мен – и царят подал на човека малка кесия със злато – и го отнеси при близките си!

Гостът се смутил, поклонил се и озадачен прибрал кесията, след което попитал:

– Но защо ми даваш злато, царю? С какво съм го заслужил?

– Все още с нищо – усмихнал се Соломон. – Ала когато се прибереш у дома. за кратко не ще имаш тревоги за хляба и трапезата си, ще успееш да прозреш как вече си постигнал блаженство чрез всичко нематериално, което притежаваш до момента. Ще  успееш да видиш всеки миг от живота си, незаслепен от тревогите на ежедневието. Помни, приятелю – единствено неизживеният живот поражда печал. Каквото носиш вътре в себе си, това ще срещаш и около теб самия. Блаженството – това е просто нещо – просто като изгрева на слънцето. Богосъзерцанието е разтваряне в светлината. Блажени са гладните за светлина.

Благодарил човекът за поучението и се запътил към дома си.

 

Соломон и мъдростта на вековете – София Петрова

Издателство: Милениум, milleniumbg.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Виктор Юго: Материята, от която е изградено  бъдещето – това са мечтите

Да си щастлив от щастието на другите се нарича Любов

Благодарността е чувство, което твори чудеса