Да приемаме децата такива, каквито са, означава да ги обичаме истински!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Обичай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Когато  приемаш някого, какъвто е, без да се опитваш да го оценяваш през своите очаквания и страхове, ти го обичаш истински. 

Намерението е цел, която ръководи действието.
Намеренията, които формулираме, ни напомнят за най-важното. Те са нещо като вътрешен компас. Когато формулираме намерението да сме по-осъзнати, то фокусира и оформя нашия избор и нашите действия, включително и онези моменти, когато можем лесно да се отнесем и да изпаднем в неосъзнатост. Намерението увеличава вероятността да упражняваме повече присъствие и да не губим връзка с най-важното за нас. Никога не е късно да въведем осъзнатост в живота си. Моментът, в който вземем съзнателно решение да внесем повече осъзнатост, се превръща в идеалния момент да започнем.
Ето няколко намерения, които може да са полезни за вас. Разбира се, вие ще създадете свой собствен списък.

  • Да гледаме на родителството като на осъзната практика – начин за поддържане на връзка в преживяваното, който ми дава безброй възможности да култивирам самоосъзнатост, мъдрост и добросърдечност.
  • Да гледам на родителството като на възможност да осъществявам онова, което е най-дълбоко и добро в мен и да го изразявам пред децата си и пред света.
  • Да внасям повече осъзнатост и прозорливост в ежедневния си живот, особено с децата си, като използвам осъзнаване на тялото и дишането си, да се установя в настоящия момент.
  • Да помня да гледам на децата си и да ги приемам такива, каквито са, а не да ги оценявам през призмата на моите очаквания и страхове.
  • Да се опитвам да възприема света от гледната точка на всяко от децата и да разбера какви са техните нужди. Да отговоря на тези нужди по най-добрия начин, по който съм способен. Това включва да си припомням, че те трябва да се учат да действат сами и понякога да се изправят срещу ограничения, които не могат да променят.
  • Да гледам на всичко, което възниква в моя живот и в живота на децата ми, включително на мрачните, трудни и стресиращи моменти, като на „мливо за мелницата“, като му позволя да задълбочава капацитета ми за емпатия и състрадание, включително към мен самия.
  • Да приема тези намерения в сърцето си и да се заловя да ги осъществявам по най-добрия начин, на който съм способен, по начини, почитащи суверенитета на децата ми, както и моя собствен.

 

Децата: Благословия за всеки ден – Майла и Джон Кабат-Зин, mindfulnesscds.com
Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на зова на живота

Да си родител означава не само да възпитаваш и отглеждаш децата си, а и да се учиш от тях

Вярно ли е, че добрите майки са всеобгрижващи и всезакрилящи?

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си