За да получиш, трябва първо да дадеш…

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Колкото повече даваме на околните, толкова повече получаваме в замяна.

Веднъж един бедняк, който живеел в мизерия и просел от врата на врата, видял, че в селото влиза златна колесница, а в нея седи, сияйно усмихнат, царят. Беднякът мигом си рекъл:

„Край на моите неволи, край на мизерния ми живот. Царят със златното лице е дошъл тук заради мен. Ще ме посипе с трохи от своето богатство и ще заживея спокойно“.

И наистина царят като че ли дошъл точно заради бедняка, защото накарал да спрат каляската до него. Просякът, който се бил проснал на земята, станал и погледнал царя, убеден, че късметът най-сетне му се е усмихнал. Тогава царят протегнал ръка към бедния човек и му рекъл:

– Какво имаш за даване?

Силно разочарован и изненадан, беднякът не знаел какво да отвърне.

„Игра ли ми предлага царят, или ми се подиграва? Нова беда ли е това?“ – казал си той.

Но като видял неизменната усмивка на царя, сияйния поглед на протегнатата му длан, беднякът пъхнал ръка в дисагите си, където пазел няколко шепи ориз. Взел едно зрънце и го дал на царя. Той му благодарил и веднага си тръгнал, понесен от учудващо бързите коне.

В края на деня, когато изпразнил дисагите си, беднякът намерил едно зрънце злато.

Заплакал и се завайкал:

– Ех, защо не му дадох всичкия си ориз?

 

Животът е приказка – Жаума Солер, jaumesoler.net , Мария Мерсе Конангла

Издателство: Хермес, hermesbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Предай нататък!

Всеки ден правете по едно малко добро – първо на себе си, а после на другите!

Добрите сърца имат един мъничък дефект…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си