Границите, които си поставяме, ни помагат да разберем кои сме

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Границите, които сами си поставяме, ни определят какви хора сме и какво искаме от живота. 

В материалния свят границите се забелязват лесно. Огради, стени, забранителни знаци, заграждения и ровове с крокодили в тях, ливади като на картинка и жив плет – всички те очертават реалната ни собственост. Колкото и разнообразни да са, винаги означават едно и също: „Оттук започва моята собственост“. Собственикът е отговорен пред закона за онова, което се случва в неговата територия. Онези, които не са собственици, не носят отговорност за собствеността. 

Материалните граници са видими линии, които очертават нотариалната собственост. Ако отидете в някое имение, можете да разберете докъде точно се простира то и кой отговаря за него.

В духовния свят границите са също толкова реални, но често са по-трудно забележими. Границите определят личността – какви сме и какви не сме. Моите граници показват докъде се простирам аз и откъде започва личността на другия. Те ми дават чувство за собственост.

Познанието за това, какво притежавам и за какво съм отговорен, ми дава свобода. Ако знам къде започва и къде свършва моя двор, мога да правя в него каквото пожелая. Поемането на отговорност за собствения ми живот открива пред мен множество различни възможности. И обратното, ако не „владея“ живота си, това ограничава възможностите ми и правото ми на избор.

Помислете в какво затруднение бихте изпаднали, ако някой ви каже „да се грижите внимателно за неговата собственост, защото ще ви държи отговорен за онова, което става в нея“, но не ви посочи очертанията на тази собственост. Или не ви представи средствата, с които да я охранявате. Това би било не само смущаващо, но и опасно.

Точно така става с нашите духовни и емоционални преживявания. Бог ни е създал по такъв начин, че всеки има свой вътрешен „свят“. Ние живеем в душите си и носим отговорност за това, което съставлява нашето вътрешно Аз. Трябва сами да се справим с онова, което е в нашите души, а границите ни помагат да разберем какво е то. Ако не сме се научили да виждаме ясно тези измерения или ги виждаме погрешно, сме обречени на много страдания.

В Библията се казва недвусмислено какви са нашите измерения и как да ги съхраним, но често нашите близки или приятели ни объркват и ни пречат в това.

Освен че ни посочват нашите собствени отговорности, границите ни помагат да разберем кое не е наша грижа и за какво не носим отговорност. Не сме отговорни, например, за другите хора. Никъде не е казано, че трябва да контролираме другите, макар че хвърляме доста усилия и време, за да постигнем точно това.

 

Границите – д-р Хенри Клауд, drcloud.com д-р Джон Таузенд, cloudtownsend.com/about/dr-john-townsend

Издателство: Нов човек, novchovek.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Всичко се съдържа в теб…

Никога не постъпвай с другите така, както не искаш да постъпват с теб!

Ако виждаш пречките по пътя си, значи си отклонил поглед от целта…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си