Прегръщам те, защото… те Обичам!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Прегръдката – най-добрият начин да покажеш на някого, че е важен за теб.

Когато се прегръщаме, сърцата ни се свързват и ние разбираме, че не сме отделни същества. Осъзнатата, концентрирана прегръдка може да донесе помирение, изцеление, разбиране и голямо щастие. Практиката на осъзнатото прегръщане е помогнала на мнозина да се помирят – бащи със синове, майки с дъщери, приятели с приятели и много други.

Практика – медитация на прегръдката

Можете да практикувате медитация на прегръдката със свой приятел, с дъщеря си, с баща си, с партньора си или даже с дърво. За целта първо се поклонете и признайте присъствието на другия. Затворете очи, поемете си дълбоко въздух и си представете себе си и любимия човек след триста години. След това се насладете на три дълбоки, съзнателни вдишвания, за да осъзнаете и собственото си присъствие. Вдишвайте и издишвайте, за да съживите прозрението си за преходност и нетрайност. „Вдишвам и знам, че животът е ценен в този момент. Издишвам и ценя този миг от живота.“ Усмихнете се на човека пред себе си и изразете желанието си да го притиснете в обятията си. Това е практика и ритуал. Когато обединявате тялото и ума си, за да постигнете пълно присъствие, да се изпълните с живот, това е ритуал.

Докато пия вода, аз влагам сто процента от себе си в пиенето. Трябва да се научим да изживяваме по този начин всеки миг от ежедневието си. Прегръдката е дълбока практика. Необходимо е цялото ви присъствие, за да я изпълните, както трябва.

Разтворете обятия и се прегърнете. Останете в обятията си в продължение на три вдишвания и издишвания. При първото вдишване осъзнавате, че присъствате тук и сега и сте щастливи. При второто вдишване осъзнавате, че другият присъства  тук и сега и също е щастлив. При третото вдишване осъзнавате, че сте тук заедно, в този миг, на тази Земя, и изпитвате дълбока признателност и щастие от това. След това можете да пуснете човека и да се поклоните един на друг, за да покажете благодарността си.

Когато прегръщаме някого по този начин, усещаме присъствието му истински и живо. Не се налага да чакате момента, когато някой от вас заминава, за да се прегърнете: можете да го направите още сега и да приемете топлината и стабилността на своя приятел в този миг. Прегръдката може да бъде дълбока практика на помирение.

Посланието на мълчаливата прегръдка може да бъде много ясно: „Скъпи, ти си безценен за мен. Съжалявам, че не съм бил достатъчно осъзнат и загрижен. Допускал съм грешки. Позволи  ми да поставя ново начало.“

В този  момент животът става много по-реален. Архитектите трябва да строят летищата и гарите така, че да има достатъчно място за практикуване на прегръдки. Прегръдката ви ще стане по-дълбока, щастието ви – също.

 

Щастие – Тик Нят Хан, hichnhathanhfoundation.org

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Когато естествено изразяваме любовта си, се случват чудеса

Ако обичаш някого, пращай му своите положителни мисли. Така му даряваш светлина, за да се справи с всичко в живота

Изразявай своята благодарност всеки ден и ще усетиш любовта около себе си

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте скоро!

Сподели мнението си