Какво е йога – една гледна точка от Ошо

Смисълът на живота е нарастване на осъзнаването…

Целта на живота е да стане съзнателен. Това не е само цел на йога. Еволюцията на живота, сама по себе си, цели превръщането му във все по-съзнателен и съзнателен. Но йо­га означава и нещо още повече.

Еволюцията на живота е нарастване на осъзнаването, но съзнанието винаги е ориентирано към другия: осъзнаваш не­що, някакъв обект. Йога означава да бъдеш включен в изме­рението, при което няма обект, а остава единствено съзнани­ето. Йога е метод на развитие по отношение на чистото съз­нание. Не да си съзнателен за нещо, а да си съзнателен сам по себе си.

Когато си съзнателен за нещо, не си съзнателен, че осъзнаваш. Твоето съзнание е фокусирано върху нещо; вниманието ти не е в източника на самото съзнание. В йога уси­лието е насочено към това да осъзнаеш и двете: обекта и из­точника. Съзнанието става двуостро. Трябва да осъзнаваш обекта и едновременно с това да осъзнаваш субекта. Съзна­нието трябва да се превърне в двупосочен мост. Субектът не трябва да бъде загубен, той не трябва да бъде забравян, кога­то си фокусиран върху обекта.

Това е първата стъпка в йога. Втората стъпка е да отст­раниш и двете, субекта и обекта и да бъдеш просто съзнате­лен. Това чисто съзнание е целта на йога.

Дори и без йога човекът се развива по отношение на­растването на съзнанието, но йога добавя още нещо, допри­нася с още нещо към това развитие на съзнанието. Тя проме­ня много неща и трансформира много неща. Първата транс­формация е двойно ориентираното осъзнаване: помниш и се­бе си в момента, в който се появява нещо, което осъзнаваш.

Дилемата е следната: или осъзнаваш някакъв обект, или не го осъзнаваш. Ако няма външни обекти, заспиваш: обекти­те са необходими за тебе, за да осъзнаваш. Когато си изцяло неангажиран, се чувстваш сънлив – нуждаеш се от някакъв обект, който да осъзнаваш – но когато имаш прекалено много обекти за осъзнаване, можеш да страдаш от определено без­съние. Затова човек, който е прекалено ангажиран с някакви мисли, не може да заспи. Обектите продължават да присъст­ват; мислите продължават да присъстват. Той не може да стане безсъзнателен; мислите продължават да ангажират вниманието му. Това е начинът, по който съществуваме.

С нови обекти ставаш по-съзнателен. Затова съществува страстта към новото, копнежът по новото. Старото започва да отегчава. Когато си живял известно време с някакъв обект, започваш да ставаш несъзнателен за него. Приел си го; вни­манието ти вече не е необходимо. Отегчаваш се. Например, можеш да не осъзнаваш жена си от години, защото си я при­ел за нещо сигурно. Престанал си да забелязваш лицето й; не можеш да си спомниш цвета на очите й. От години не си на­сочвал вниманието си към нея. Само когато умре отново ще осъзнаеш, че е била тук. Затова съпругите и съпрузите се отегчават. Всеки обект, който не извиква непрекъснато вни­манието ти, създава досада…

Съзнанието е цялостност. Като отхвърляш дадена част, губиш нещо – нещо, което наистина е от значение. И не пече­лиш нищо: печелиш единствено крайностите. Всяка крайност се превръща в заболяване; всяка крайност се превръща в бо­лест отвътре. Тогава живееш объркано; съществува една вът­решна анархия.

Йога е тоталната наука за човека. Тя не е само религия. Tя е тоталната наука за човека, тоталната трансцедентност на всички части. Когато надраснеш частите, се превръщаш в ця­ло. Цялото не е просто натрупване на частите; то не е нещо механично, в което са струпани всички части, за да образуват цялото. Не, то е нещо повече от механичен предмет: то е не­що артистично.

 

Медитация – Изкуството на екстаза – Ошо, osho.com

Издателство: Шамбала, shamballa-bg.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.