Чувстваме се наранени, защото очакваме признание за усилията си

Това как се чувстваме, го определяме ние, а не другите. Действията на хората около нас могат да бъдат стимул за нашите емоции, но не бива да са причина.

Действията на другите могат да бъдат стимул, но не и причина за нашите чувства. Започваме да разбираме, че чувствата ни зависят от това, как избираме да възприемем думите или поведението на другите, както и от това, какви са нуждите и очакванията ни в дадения момент. Научаваме се да поемаме отговорността за собствената си роля в създаването на нашите чувства.

Онова, което другите правят, може да бъде стимулът, но не и причината за нашите чувства.

Четири варианта за приемане на негативните послания:

Да обвиним себе си

Когато някой ни изпраща негативно послание, имаме четири възможности за това как да го приемем. Първата е да го приемем като обвинение и критика и да започнем да търсим грешката в себе си. Например, някой ядосано ни казва: „Ти си най-големият егоист, когото някога съм срещал!“. Ако изберем да го приемем лично, може да реагираме по следния начин: „Да, трябваше да бъда по-внимателен!“. В този случай ние приемаме критиката на другия и започваме да обвиняваме себе си. Когато избираме този вариант, го правим за сметка на своето самоуважение, защото той ни води към чувства като вина, срам, депресия.

Да обвиним другия

Другият вариант е да започнем да търсим грешката в другия. Например, като отговор на „Ти си най-големият егоист, когото някога съм срещал!“ бихме могли да кажем: „Нямаш право да говориш така! Винаги съм зачитал твоите нужди. Ти си егоистът!“.  Когато приемем негативното послание по този начин и обвиним другия, тогава най-вероятно изпитваме гняв.

Да открием собствените си чувства

Когато получим негативно послание, третата ни възможност е да насочим лъча на своето съзнание към собствените си чувства и потребности. В този случай бихме могли да отвърнем така: „Когато те слушам да казваш, че съм най-големият егоист, когото някога си срещал, се чувствам наранен, защото бих искал да получа признание за усилията, които полагам в това да се съобразявам с твоите нужди.“ С това, че насочваме вниманието си върху собствените чувства и нужди, ние започваме да разбираме, че чувството на нараненост идва от желанието да получим признание за нашите усилия.

Да открием чувствата на другия

И накрая, четвъртият вариант за приемане на негативното послание е да насочим лъча на своето съзнание към чувствата и нуждите на другия. Например, бихме могли да попитаме: „Затова ли се чувстваш наранен, защото имаш нужда твоите предпочитания да бъдат зачитани повече?“

Когато признаем своите нужди, желания, очаквания, ценности или мисли, вместо да обвиняваме другите, ние поемаме отговорността за чувствата си. 

 

Общуване без агресия – Маршал Розенберг, cnvc.org/about/marshall-rosenberg.html

Издателство: Кръгозор, kragozor.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Понякога, въпреки цялата болка, която някой ти е причинил…

Единственият начин да превъзмогнем болката е като простим

Изпитваме страх, за да не потърсим онова, което ни липсва!