За да променим света, не е нужно да мислим за големите неща. Нужно е просто да бъдем добри!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

За да станем по-добри хора, е нужно да се вгледаме в малките неща. Защото именно те осмислят живота.

Как да усъвършенстваме себе си, за да достигнем до един по-добър свят?

Надмогването на себе си и възприемането на ритуала е начинът да станем добри. Нека си спомним историята на ритуала „моля“ и „благодаря“ : онова, което започнало като дребна промяна  преди няколко столетия, с течение на времето се превърнало в нещо по-голямо. Започнал да се развива нов свят, в който хората можели да си представят какво би било да се държат един към друг като равни, а по-късно и да изпитват, макар и за кратко, какво е чувството да се отнасят един към друг като равни. След време ние създадохме свят, в който е общоприето да се смята, че хората трябва да бъдат равни помежду си.

Склонни сме да вярваме, че за да променим света, трябва да мислим за големите неща. Конфуций едва ли би оспорил това, но също би добавил да не пренебрегваме малките. Да не забравяме „моля“ и „благодаря“. Промените се проявяват чак когато хората променят поведението си, а те променят поведението си едва когато започнат да мислят за дребни неща. 

Конфуций е смятал, че сме в състояние да придобием доброта единствено чрез ритуали. В същото време придобиваме усет кога да прилагаме ритуалите и как да ги променяме едва след като подчиним живота си на добротата. Това може да изглежда като омагьосан кръг и е точно такъв. Именно тази цикличност е част от дълбочината на конфуцианската мисъл.

Не съществува етична или морална рамка, която да е по-голяма от контекста и сложността на човешкия живот. Разполагаме единствено с един разхвърлян в пространството свят, в който да работим върху себе си. Обикновените ритуали „наужким“са средството, чрез което си представяме нови реалности с времето създаваме нови светове. Животът ни започва с ежедневието и остава в ежедневието. Само в ежедневието можем да започнем да създаваме наистина велики светове. 

Пътеката – Майкъл Пюет, scholar.harvard.edu/puett/homescholar.harvard.edu/puett/home

Кристин Грос-Лох, christinegrossloh.com

Издателство: Бард, bard.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Дон Мигел Руис за същността на любовта

Най-важното, на което ме научи Пипи

Да приемеш другите такива, каквито са, означава да ги обичаш!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си