Господ не може да бъде навсякъде и затова е създал майките: 10 изречения за майката от 10 вдъхновяващи писатели

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Писателски блог | 0 Коментара

снимка:themotherofnine9.com

снимка:themotherofnine9.com

  1. „Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.“ – Виктор Юго
  1. „Да бъдеш майка е да разбереш, че притежаваш сили, за които не си знаела, че притежаваш и да се справяш със страхове, за които не си знаела, че съществуват.“ – Линда Уутън
  1. „Сърцето на майката е дълбока бездна, на дъното на която винаги ще намирате прошка.“ – Оноре дьо Балзак
  1. „Майките са най-проницателните философи.“ – Хариет Бийчър Стоу
  1. „Вземането на решение да имаш дете е велико. Това е като да вземеш решение сърцето ти да се разхожда извън твоето тяло.“ – Елизабет Стоун
  1. „Майката е тази, която може да заеме мястото на всеки, но нейното място не може да заеме никой.“ – Кардинал Мърмилод
  1. „Майката е най-верният приятел, който имаме. В моменти, когато сме подложени на сурови изпитания; когато несгодите заемат мястото на успеха; когато другарите ни предадат; когато тежки беди ни застигнат, тя ще бъде до нас и ще направи всичко възможно да разсее тъмнината, спуснала се над нас, и да внесе отново мир в сърцата ни.” – Уошингтън Ървинг
  1. „Майчината любов към детето е най-неповторимата в целия свят. За нея няма закони, няма съжаление, тя е готова на всичко и прекършва безмилостно всичко, което и се изпречи на пътя.” – Агата Кристи
  1. „Всички жени стават като майките си. Това е трагедията им. Мъжете обаче не. Това пък е тяхната.” – Оскар Уайлд
  1. „Песента, която се намира в сърцето на майката, звучи от устните на нейното дете.” – Халил Джубран

 

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си