Човек е силен и смел, когато се наведе, за да подаде ръка на някой в нужда

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: Pixabay.com

снимка: Pixabay.com

Смели ли сме, ако помагаме на хората само koгато изпитаме съчувствие към тяхното страдание?

Какво представлява нравствената смелост? 

Хората, които познавам или съм познавал, хората, които притежават най-голяма нравствена смелост, по принцип се отвращават от насилието. Да вземем например Александър Солженицин – руски автор, който се изправя сам срещу мощта на съветската бюрокрация, за да протестира срещу нечовешкото и жестоко отношение към мъжете и жените в съветските затворнически лагери.

Неговите многобройни книги, написани с най-добрата проза на съвременна Русия, крещят срещу смазването на всеки човек – било то физически, психологически или духовно. Солженицин става символ на една ценност, която не се наблюдава в объркания свят – че вроденото достойнство на едно човешко същество трябва да бъде зачитано единствено заради неговата или нейната принадлежност към човешкия род и независимо от неговите или нейните възгледи.

Смелостта на Солженицин – подобно на смелостта на мнозина личности със сходни морални добродетели – произтича не само от неговата дързост, но и от съчувствието му към човешкото страдание, което той е наблюдавал около себе си, докато излежавал присъдата си в съветския концентрационен лагер. Крайно знаменателно и едва ли не правило е, че източникът на нравствената смелост извира от такава идентификация със страданието на другите човешки същества благодарение на собствената възприемчивост на човека. Изкушавам се да нарека това „смелостта да възприемаш“, защото тя зависи от способността да човека да възприема, да позволява на самия себе си да види страданието на другите хора. Ако си позволим да изпитаме злото, ще бъдем принудени да направим нещо. 

Всички ние схващаме една истина: че когато не желаем да се въвличаме, че когато не желаем дори да се изправим пред въпроса дали да се притечем на помощ на някого, към когото се отнасят несправедливо, ние блокираме нашите възприятия, затваряме очите си за чуждото страдание, ампутираме нашата емпатия към човека, който се нуждае от помощ. Ето защо най-разпространената форма на страхливост в наши дни се крие зад изявлението: „Не искам да се намесвам“.

 

Смелостта да твориш – Роло Мей, webspace.ship.edu/cgboer/may.html

Издателство: Изток-Запад, iztok-zapad.eu

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги

Прочетете още:

Смелостта не е отсъствие на страх. Смелост е да правиш това, от което те е страх

Ошо: Страхът не е нищо друго освен липса на любов

Ошо: Ако искаш да живееш, рискувай!

Из „Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота“

"Защо ли нещата трябва да се променят, - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: Така имат възможност да станат по-добри." - "Мечо Пух", Алън Милн

...Промяната не иска да разруши живота ни. Тя идва, за да преподреди живота ни. Размества мозайката, за да нарисува нова картина, по-красива, по-завършена, по-пъстроцветна картина. Картина, в която нещата, които са били излишни, са премахнати. А нещата, които са липсвали, са на мястото си. Картина, която е нашата картина. 
Затова, когато ни се струва, че животът ни се преобръща с главата надолу, нека си напомним, че ние виждаме само отрязък от картината. Цялостната картина я вижда единствено Бог. Нека се оставим в ръцете Му. Нека Му се доверим...
(продължава)

Автор: Гергана Лабова

Помогни на МОСТ за книги да продължи, заделяйки с $1 / месечно.

От наша страна, ще tи предоставим свободен ежедневен достъп до всички публикации в новия ни проект "Минута вдъхновение: уроци от книгите и живота".

Чети на: www.patreon.com/GerganaLabova

(До 10 февруари 2019 всички текстове ще са достъпни за четене.)

Become a Patron!

Сподели мнението си