Всички ние сме Божий чеда, но се различаваме по своите стремежи

снимка: Pexels.com
Всички хора си приличат единствено по това, че имат правото да изберат какви да бъдат.
Повечето хора тук, на Земята, се занимават примерно с едно и също нещо. Поведението им не се отличава с разнообразие и дори психическото и физическото развитие на земляните е примерно на едно ниво.
Читател: А на мен, ми се струва обратното, че всички сме толкова различни.
Авторът: Кой според вас е основният критерии, който определя различията между хората?
Читател: Как така кой? Хората имат различна външност, различни характери, различни съдби. А вие от какви критерии се ръководите, за да смятате, че всички ние сме еднакви?
Авторът: Външността и характерът не са показателни. Колите могат да имат различна форма на купето, мощност на двигателя и да возят по различен начин, но всички те са предназначени за предвижване. Затова главният критерий за определяне на различията между хората е за какво те използват своя живот.
Дали ние сме еднакви, или не, може да се разбере по това към какво се стремим в живота си. Мнозинството хора например имат еднакви жизнени приоритети. Те се стараят да се изучат, да получат квалификация, да изкарват повече пари, да си купят по-хубав апартамент, да се оженят удачно, да отгледат добри деца, да заслужат уважение, да запазят здравето си и да имат финансова независимост.
Читател: Ако говорим за стремежите, да, аз съм съгласен с вас.
Авторът: 90% от хората се стремят към слава, уважение, здраве, комфортни условия на живот и щастлив семеен живот. Всички тези вторични цели произтичат от една първична – стремежът към материално благополучие.
Читател: Струва ми се, че други стремежи не съществуват. Кой би се отказал от благополучие?
Авторът: Да, на нас ни се струва, че щом всички живеят така, друг живот не може да съществува. Дори хората, които се замислят за по-възвишен живот, често предварително имат нагласата, че няма да успеят. Те смятат, че по своята природа човек е грешен и не е способен да се промени към по-добро.
Подобни разсъждения ни подтикват към следния извод: „След като ние сме се родили в човешко тяло, а неговите възможности предварително са ограничени от известни рамки, ние не можем да се издигнем над „човешките страсти“. Всички хора са склонни към грехове и тогава защо ни е да се стремим да живеем възвишено, все едно „роденият да пълзи няма да полети“. Срещат се разбира се и хора, които от раждането си са надарени с изключителни качества и само те могат да прогресират. На всички останали ще им се наложи да се примиряват със своите вредни навици и недостатъци. Така тези „философи“ оправдават своето нежелание да променят нещо в живота си. Но този подход не им носи много щастие.“
Читател: Нима разкаянието не освобождава от греховете?
Авторът: Най-често разкаянието създава благоприятна възможност човек да отработи своите грехове. Ако само с едно разкаяние би могло да измиеш от себе си всички грехове, тогава греховната дейност би станала абсолютно неконтролируема.
Законите на щастливия живот 2 – Олег Торсунов, torsunov.eu
Издателство: ББ Фарм
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Всички ние сме добри. Но с всеки и не във всичко…
Без граници няма съзнание. Без съзнание няма уроци. А без уроци няма израстване…
Щастието се крие в това да не получаваме всичко, което искаме…