Всички ние сме Божий чеда, но се различаваме по своите стремежи
Всички хора си приличат единствено по това, че имат правото да изберат какви да бъдат.
Повечето хора тук, на Земята, се занимават примерно с едно и също нещо. Поведението им не се отличава с разнообразие и дори психическото и физическото развитие на земляните е примерно на едно ниво.
Читател: А на мен, ми се струва обратното, че всички сме толкова различни.
Авторът: Кой според вас е основният критерии, който определя различията между хората?
Читател: Как така кой? Хората имат различна външност, различни характери, различни съдби. А вие от какви критерии се ръководите, за да смятате, че всички ние сме еднакви?
Авторът: Външността и характерът не са показателни. Колите могат да имат различна форма на купето, мощност на двигателя и да возят по различен начин, но всички те са предназначени за предвижване. Затова главният критерий за определяне на различията между хората е за какво те използват своя живот.
Дали ние сме еднакви, или не, може да се разбере по това към какво се стремим в живота си. Мнозинството хора например имат еднакви жизнени приоритети. Те се стараят да се изучат, да получат квалификация, да изкарват повече пари, да си купят по-хубав апартамент, да се оженят удачно, да отгледат добри деца, да заслужат уважение, да запазят здравето си и да имат финансова независимост.
Читател: Ако говорим за стремежите, да, аз съм съгласен с вас.
Авторът: 90% от хората се стремят към слава, уважение, здраве, комфортни условия на живот и щастлив семеен живот. Всички тези вторични цели произтичат от една първична – стремежът към материално благополучие.
Читател: Струва ми се, че други стремежи не съществуват. Кой би се отказал от благополучие?
Авторът: Да, на нас ни се струва, че щом всички живеят така, друг живот не може да съществува. Дори хората, които се замислят за по-възвишен живот, често предварително имат нагласата, че няма да успеят. Те смятат, че по своята природа човек е грешен и не е способен да се промени към по-добро.
Подобни разсъждения ни подтикват към следния извод: „След като ние сме се родили в човешко тяло, а неговите възможности предварително са ограничени от известни рамки, ние не можем да се издигнем над „човешките страсти“. Всички хора са склонни към грехове и тогава защо ни е да се стремим да живеем възвишено, все едно „роденият да пълзи няма да полети“. Срещат се разбира се и хора, които от раждането си са надарени с изключителни качества и само те могат да прогресират. На всички останали ще им се наложи да се примиряват със своите вредни навици и недостатъци. Така тези „философи“ оправдават своето нежелание да променят нещо в живота си. Но този подход не им носи много щастие.“
Читател: Нима разкаянието не освобождава от греховете?
Авторът: Най-често разкаянието създава благоприятна възможност човек да отработи своите грехове. Ако само с едно разкаяние би могло да измиеш от себе си всички грехове, тогава греховната дейност би станала абсолютно неконтролируема.
Законите на щастливия живот 2 – Олег Торсунов, torsunov.eu
Издателство: ББ Фарм
Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.
Прочетете още:
Всички ние сме добри. Но с всеки и не във всичко…
Без граници няма съзнание. Без съзнание няма уроци. А без уроци няма израстване…
Щастието се крие в това да не получаваме всичко, което искаме…