От нашия ум зависи какъв ще бъде света около нас

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Всичко, което ни се случва, първо се е случило в ума ни.

Умът има фина материална природа. Той управлява дейността на всички чувства и сетива и освен това може да възприема обкръжаващия го свят сам, независимо от тях. Затова наричат ума единадесетото чувство (сетиво). Умът контролира всички функции на организма и целият ни живот протича вътре в ума: ние възприемаме света, който ни заобикаля, през неговата призма.

Като фин материален елемент, умът зависи от разума. Умът формира своята структура в зависимост от нашите желания и постъпки. Така се появява финото тяло на ума. На нас ни е много трудно да повярваме, че умът съществува реално, тъй като в училище не сме изучавали предмети, които разглеждат дейността на финото тяло.

Нито казваме, че „този човек е умен“ или „не е умен“ и често имаме предвид нещо абстрактно и променливо. Днес ние казваме за един човек, че е умен, а утре го наричаме глупак. А финото тяло на ума всъщност не е нещо, което е толкова променливо. Финото тяло на умра се състои от характера.

Всичко живо в този свят има своя неповторим характер. Наличието на характер у живите същества издава съществуването на ум в строежа на техните фини тела. Точно посредством дейността на финото тяло на ума се проявява характера на живите същества. По никакъв друг начин.

Характерът бива добър и лош. Растенията, които имат лош характер, с растежа си причиняват вреда на растенията, които ги заобикалят. Освен това плодовете на растенията с лош характер са отровни, докато растенията, които имат добър характер, влияят благоприятно върху здравето и техните плодове стават за ядене.

Същото може да се каже и за човека. Ако характера на човека се е пречистил от користта, умът му също е чист. Затова за такъв човек ние казваме, че „има добър характер“, с други думи – той не създава безпокойства на никого. 

Финото тяло на ума, което се състои от характера, има реални сетива, с помощта на които то не само приема информация от околния свят, но също така и му въздейства навън. Умът сякаш опипва света, който го заобикаля, с помощта на тънки, невидими за окото сетива. Сетивата ни дават възможността да контактуваме със света наоколо и Ведите казват, че ние живеем именно във финото тяло на ума. 

С други думи всичко, което се случва с нас, се случва във финото тяло на ума. Ние взаимодействаме с околния свят с помощта на сетивата. Сетивата – това са пипалцата на финото тяло на ума, тяхното влияние може да простира на всякакво разстояние. Лесно можем да се убедим в това с помощта на много прости опити. Ако ние гледаме втренчено някого в тила, този човек обикновено реагира на това по един или друг начин. Мнозина възприемат погледа като топлина или, както още се казва – „чувстват погледа“. Има и по-прост пример: Вие пътувате с кола и гледате някого, той се обръща и веднага ви поглежда в очите. Имали сте случай в живота, когато някой се обръща и неочаквано ви поглежда право в очите, сякаш той се е обърнал точно затова?

 

Законите на щастливия живот 3 – Олег Торсунов, torsunov.eu

Издателство: ББ Фарм

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Ако фокусираме ума си върху това, което искаме, то непременно ще се случи

Думите, които използваме, определят нашия живот

Само който умее да обича истински, живее истински

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си