Когато си привързан към някого, преглъщаш гордостта си в името на отношенията ви

Привързаността е форма на любовта, която се ражда там, където има взаимно разбиране.

Най-скромната и най-широко разпространена любов, която сякаш най-малко се отличава от животинската – привързаността. Нищо у човека не е нито по-добро, нито по-лошо поради факта, че го има и у животните. Когато обвиняваме някого с думите „животно такова“, ние нямаме предвид, че той проявява животински качества (това всичко го правим), а че ги проявява точно когато очакваме да постъпи „като човек“. А наречем ли някого „звяр“, това обикновено означава, че е извършил жестокост, невъзможна за повечето зверове – те не са достатъчно умни за нея.

Елините наричали тази любов „сторге“. Аз ще я наричам просто Привързаност. Моят гръцки речник дефинира „сторге“ като „привързаност, особено на родители към децата им“, но също така и на деца към родителите им. Несъмнено това е както основното значение на думата, така и първоначалната форма на чувството. Представата, от която трябва да тръгнем, е как майката бди над бебето си, или пък да си представим кучка или котка с кошница скимтящи и сгушени накуп малки – мъркане, близане, гукане, мляко, топлина и мирис на бебета.

Дори в животинския свят, а още повече в нашия, Привързаността се простира далеч извън връзката майка-дете. Уютната топлина и задоволството от това, че сме заедно, могат да се предизвикат от различни обекти. Тя е наистина най-непретенциозната любов Има жени, на които можем да предскажем малцина ухажори, както и мъже, които със сигурност няма да имат много приятели – те просто нямат кой знае какво да предложат. И все пак, почти всеки може да стане обект на Привързаност – и грозните, и глупавите…. дори и досадните. Не е необходимо да съществува явна съвместимост помежду им – виждал съм как бавноразвиващ се може да бъде обичан не само от родителите, но и от братята си.

Привързаността прескача бариерите на възраст, пол, класа и образование. Тя може да съществува между студента-интелектуалец и старата му бавачка, нищо че умовете им обитават различни светове. Привързаността преминава дори границите на вида. Виждаме я не само между човек и куче, но и (колкото и да е странно) между куче и котка.

Но Привързаността си има своите изисквания. Обектите ѝ трябва да ни бъдат познати. Често сме способни да посочим деня и часа, когато сме се влюбили или сме започнали ново приятелство. Съмнявам се дали някой може да улови началото на Привързаността. Да я осъзнаем значи да разберем, че тя вече съществува от известно време.

Привързаността е най-скромната любов. Тя не си придава важност. Хората се гордеят с любовта и приятелите си, а Привързаността си остава потайна и срамежлива. Привързаността „не очаква прекалено много“ и си затваря очите пред недостатъците. Лесно ѝ минава и при скарване. По същия начин Милосърдието дълго търпи, благо е и прощава. Привързаността ни отваря очите за добротата, която иначе не бихме видели и оценили.

 

Четири пъти любов – К.С.Луис, cslewis.com/us/

Издателство: Нов човек, novchovek.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Любовта е това, което остава, когато се освободим от страха и осъждането

Пътуване към себе си – уроците на Блага Димитрова за живота и любовта

Когато естествено изразяваме любовта си, се случват чудеса