Влюбеният се води от егото. Истински обичащият забравя егото…

Докато при влюбването най-важното нещо е да ти е хубаво, при любовта трябва да загубиш егото си…

Влюбването е нещо, което произтича от тялото. Това е нагон. Когато тялото ти се нуждае от човек, с когото да ти е хубаво. Тогава ти се влюбваш, но влюбването си отива също така спонтанно, както и идва. То е неконтролируемо. Влюбването е тленно, защото е крайно. Влюбеният човек обикновено е такъв само известно време, най-много две-три до четири-пет години. След това влюбването си отива. След като двама души са заедно, влюбването започва да отстъпва място на друго нещо. Много хора не знаят това и искат постоянно да са влюбени. Те не могат да разберат, че е естествено влюбването да премине в някое от другите чувства: в обич, в съжителстване, и понеже търсят влюбването, те се насочват към друг човек. Влюбването не е възможно да бъде дълго време към един и същи човек, затова се прехвърля към друг човек. Така има хора, които непрекъснато се разделят с хората, в които са били влюбени преди. Те не обичат човека, а самото влюбване и се пристрастяват към това да бъдат в това състояние… Когато поживеят няколко години с партньора си, те се насочват към следващаия, защото отново са влюбени в някой друг. Това е влюбването. То е мимолетно.

Любовта е нещо много сходно до влюбването, но има съвсем друга природа. Докато при влюбването най-важното нещо е да ти е хубаво, при любовта трябва да загубиш егото си. Влюбването е чисто егово, то е продиктувано от това да ти е хубаво. Когато ти е хубаво с някой човек, си с него, когато престане да ти е хубаво, отиваш другаде. Любовта е нещо много по-възвишено. В основата на любовта винаги стои любовта към Бог. Затова се казва, че любовта е божествено качество. Някои хора смятат, че любов към човек въобще не е възможна, други твърдят, че изпитват към човек нещо много повече от влюбване.

Преди да обича някой друг, човек трябва да обича себе си, защото, ако не се обича, ако не се познава, няма как да обича другите. Човек може да обича само ако има в излишък, от недоимък не може да се обича. Обича ли човекът от липса, той не обича, а обсебва и използва човека до себе си за лекуване на раните и несъвършенствата си. Ако имаш много, тогава можеш да даваш, а любовта е даване, а не взeмане.

 

Токораз Исто („Този, който разказва истории“)

Книгите на Токораз Исто се предлагат от издателство Оренда, orendabooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Влюбването не е истинската любов, защото не изисква усилия

Ако не се научим да обичаме себе си, няма как да обичаме другите

Когато щастието ти зависи от другия, ти си като наркоман, зависим от своята доза наркотик