Ако изгоним завистта от сърцето си, ще бъдем способни да се радваме на всичко в живота

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Не се предавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Да завиждаш означава да обричаш душата си на мрак и страдание. По-лесно е да поканиш светлината чрез любовта и добродетелта. 

Според християнството завистта спада към така наречените седем смъртни гряха. Завистта се смята дори за онази човешка слабост, която причинява най-големи вреди. Тя е ключът, който отваря вратата надолу, към дълбоката дупка на човешката душа, където са насилието, алчността, глупостта. Затова едно от най-целебните упражнения е да се вглеждаме внимателно в своите мисли и да търсим дали сред тях не се е промъкнала завистта.

Лъжата, ненужната бъбривост и клеветата са основни представите на свитата на завистта и разпознаването им също е целебно. Ще си помогнем като превърнем завистта в положителни чувства: преобразената завист е чиста жизнерадост. Без завистта в сърцето човек се радва искрено, че има покрив над главата си, пакет макарони в шкафа и риза на гърба си. Преобразената завист е и „сърадност“ – дума, която отсъства в днешния ни език.

Нека си представим, че ние, жените, сме в състояние да се радваме искрено на красотата и изяществото на други жени. Без страх, без ревност. От друга страна, разбирането, че в момента друг страда от завист, ще ни помогне да понасяме болката по-леко, когато се случи да станем жертва на клевета или глупави клюки.

 

Истории, които лекуват – Моника Херц, monikaherz.de

Издателство: Прозорец, prozoretz.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Споделяйки истории за себе си на друг човек, ние споделяме частица от сърцето си!

Разкажи ми приказка за „лека нощ“…

Не приемай нищо лично. Защото не е!

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си