Позволи на прошката да покълне в сърцето ти. След това няма да си същият – ще бъдеш по-добър!

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Прощавай, Откъси | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Да простиш на сгрешилия, когато се е покаял, е най-силната обич, на която сме способни. Тя се доближава до Божествената. 

В основата на мита за Каин и Авел е завистта, но към нея се присъединяват и гневът от страна на Каин и гордостта и надменността от страна на Авел. Гневът и гордостта принадлежат към седемте смъртни гряха. Ако имаме сили да открием тези вълнения в самите нас, ако успеем да ги укротим и превърнем в положителни чувства, гневът може да се преобрази в източник на енергия. А от надменността, прекаленото самочувствие и гордостта, унизяващи другите, може да се породи истинска мъдрост.

За да задействаме тези преобразяващи процеси, нямаме друг избор, освен редовно да се вглеждаме в себе си, да изучаваме сърцата си. Това, разбира се, не означава да се самоизмъчваме и самообвиняваме, че отново и отново изпитваме чувство като завист или гняв. Важното е да открием тези чувства, да ги разпознаем. След познанието идва анализът – тогава си задаваме въпроси като „Откъде?“ и „Защо?“. След анализа е ред на приобщаването: то представлява опит да приведем познанието и анализа в съзвучие със собствените си усещания. В края на този дълъг път стои преобразяването или трансформацията.

В тази версия на историята Авел определено носи вина, че Каин стига до братоубийството, но въпреки това истинският виновник е Каин. Разликата между истинската вина и смътното чувство за вина е много важна. Чувството за вина обикновено ни се внушава, за да ни задържи в подчинение. Чувството за вина е излишно и всеки човек би трябвало да го изхвърли от сърцето си. Истинската вина е друго. Човек трябва да я признае, да се излекува. Когато убива брат си и осъзнава какво е сторил, Каин приема вината си. Той се разкайва за братоубийството и приема последствията: погребва мъртвия и доброволно напуска родното място, за да започне нов живот другаде. Как, в каква поза е вървял Каин с мъртвия Авел на раменете си?

Като дете се питах как е възможно Господ да бъде толкова несправедлив. Мислех, че виновен е именно той, защото не е приел жертвата на Каин. Ако Господ беше справедлив, изобщо нямаше да се стигне до братоубийство. В Библията не пише защо Бог е приел жертвата на Авел и е пренебрегнал тази на Каин. Там са описани просто двама братя, които се приближават към най-висшата власт. И тази висша власт без никаква причина оказва предпочитание към единия брат и оставя другия да се мъчи. Господ би трябва да обича всички хора еднакво, смятах тогава.

Въпреки, че е убил собствения си брат, Каин е благословен от Бога, докато върви с мъртвия си брат на рамене, за да му окаже последна почит. Така нареченият Каинов белег се смята за специална Божия благословия. Всъщност е абсурдно – как така този Бог първо предизвиква чувства като пренебрежение и враждебност, които се разгарят и водят до убийство, а после благославя убиеца. Очевидно е проявил разбиране, простил му е и му е позволил да започне нов живот.

Представата за Бога винаги е отражение на степента на развитие на обществото. Ако желаем да се развиваме като общество, би било логично първо да се погрижим усещането за несправедливост и ощетяване да не се появи толкова лесно. Ако обаче в обществото се стигне до насилие, нашата обща задача, първото ни задължение е да проявим съчувствие не само към жертвите, а и към извършителите. Това съчувствие разбира се не освобождава извършителя от необходимостта да понесе последствията от своето деяние. В идеалния случай общността би трябвало да направи възможно всеки един престъпник, дори убиец, да понесе последствията от стореното като достоен, искрен човек, с изправена глава. Да признае, че е извършил огромна грешка и че съжалява за това. Да каже, че е готов да бъде наказан и да се стреми да помогне на пострадалите.

 

 

Истории, които лекуват – Моника Херц, monikaherz.de

Издателство: Прозорец, prozoretz.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Прошката през погледа на 10 писатели

Какво значи да си смел…

Ако простиш, ще се освободиш…

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си