Да изберем най-правилното решение за себе си изисква кураж, ясно съзнание и най-вече зачитане на потребностите ни

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Откъси, Осъзнавай | 0 Коментара
снимка: Pexels.com

снимка: Pexels.com

Да вземеш решение е лесно. Да вземеш най-доброто решение изисква малко повече време.

Разграничаване на страните

Когато имаме проблем или сме изправени пред трудно решение, ние се справяме с две или повече конфликтни потребности. Чрез ясното разпознаване на различни страни, които са в напрежение, ние можем да ги разделим, както правим с деца, които се бият и да отдадем цялото си внимание на Осезаемото Чувство в основата на всяка страна. Като откриваме по-дълбоката потребност или желание, мотивиращи всяка страна на конфликта, ние подготвяме почвата за решение, зачитащо нуждите, интересите и чувствата, които изглеждат толкова противоположни едни спрямо други.

Зачитането на една потребност не е същото, както удовлетворяването ѝ. “ Най-правилният“ начин на поведение се опитва да задоволи най-важните нужди в дадена ситуация. Решенията обаче предполагат избор – други потребности, преценени като по-маловажни, могат да останат неудовлетворени. Разпознаването и приемането на всички присъстващи потребности и интереси – нашите и тези на другите хора, е зачитане на тяхната обоснованост.

Добрите решения са тези, които идват от вашия висш аз. След като изслушате всички страни и съобразите всички съответни фактори, подобно на мъдър родител, възрастен човек или приятел, висшият аз ги подкрепя и позволява най-доброто решение да се появи естествено от Осезаемото Чувство. Той признава всяка нужда като валидна по неин собствен начин, преценявайки ги спрямо Осезаемото Чувство в цялостната ситуация.

Висшият аз, дори да е безпристрастен, не е лишен от чувство. Той долавя правилността на доброто решение и възприема енергията му. В същото време е възможно да изпита тъга, дори известна болка към потребностите, които не биват удовлетворени. Този вид „положителна тъга“ е естествен компонент на разумното взимане на решение, а не признак на нещо неправилно.

Трудните решения в работен и организационен контекст не са много по-различни. Причините, водещи до такива решения, включват различни фактори; възможно е да има повече конфликтни интереси – нуждите и правата на индивидите срещу най-доброто за организацията, финансовите ограничения, сроковете спрямо дългосрочните задачи, въздействия върху морала и пр., но достигането до „най-правилния“ избор, начина на действие, който е най-добър за цялостната ситуация в перспектива, все пак изискват потвърждението, които идват само от Осезаемото Чувство.

Някои от най-тежките решения например, които ръководители и  мениджъри трябва да правят, включват уволняване на служители. Рядко тези ситуации са черно-бели. Почти винаги има аспекти в работата на човека и самия служител, които са добри и ценни. За жалост, законовите положения и нуждата да се запази останалата част от организацията често затрудняват ръководителя да приеме тези положителни  страни на уволнения или  на други служители. Тежките решения са такива, понеже са трудни за извършване и от позицията на ръководителя те влияят на живота на други хора.

 

Твоето тяло знае отговора – Дейвид Роум, mindfulfocusing.com/about/david-i-rome/

Издателство: Кибеа, kibea.net

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Как да попречим на страха да замъгли сетивата ни, когато трябва да вземем важни решения?

Страхът и разочарованието, изпитани в миналото, ни пречат да бъдем щастливи днес, тук и сега

Всичко, което ни се случва, си има причина.

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си