Страхът от неща, които никога няма да се случат, ни пречат да изживяваме това, което ни се случва

Автор: МОСТ ЗА КНИГИ | Категории: Препоръчано, Откъси, Не се страхувай | 0 Коментара
снимка: clivebates.com

снимка: clivebates.com

Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат, или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят.

Когато съмненията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме различни възможности. „Това може наистина да се случи!“, казваме си ние, или пък: „Какво ще стане, ако…“ И скоро сме така парализирани от мисълта за приближаващото нещастие, че не можем да продължаваме да живеем – не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни.

Точно това се е случило с теб, приятелю. Това, което трябва да направиш, е да победиш лошата логика с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от постоянното пресмятане на възможности. Вместо това го насочи към пресмятане на степента на вероятност нещо да се случи. Бързо можеш да се научиш да го правиш: винаги да пресмяташ вероятността на приближаващото събитие и да го елиминираш от съзнанието си, когато ти стане ясно колко далечно всъщност е то… Това, което сега ще ти покажа, е реалистична оценка на всичко, за което се тревожиш…

Четирийсет процента!… Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, бездруго няма изобщо да се случат… Други трийсет процента от нещата, за които се тревожиш, и без това вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?… Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет… Други десет процента са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас… Осем процента  остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги… Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат, или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят…

Сложи до леглото си бележник и химикалка и в момента, в който се събудиш, ги вземи и ги дръж в ръка първите десетина-петнайсет минути от деня си. В бележника искам да съставиш списък на всичко, за което си благодарен в този живот. Записвай имена, предмети, чувства… всичко. Не забравяй да добавиш в списъка чистите чаршафи, на които спиш, и покрива над главата си – знаеш, че милиони хора са прекарали нощта кой знае къде под открито небе. Когато си хапваш закуската или я пропускаш нарочно, спомни си, че милиони хора нямат нищо за ядене. Когато записваш нещата, за които си благодарен, млади човече, тогава използвай щедро въображението си. Нека не ти бъде неудобно да записваш все едни и същи неща всяка сутрин…

Много хора, които често се тревожат, твърдят, че не могат да се концентрират и по тази причина губят работата си или слагат край на някоя връзка. Това не е вярно. Човек, погълнат от тревогата, отлично може да се концентрира. Нима не виждаш? Той се концентрира върху тревогата. Концентрира се върху погрешните неща… Вече имаш възможност и сили да пресмяташ степента на вероятност нещо да се случи. От нашия разговор нататък ти ще се концентрираш единствено върху неща, които са под твоя контрол. Вече няма да чувстваш тъга или тревога. Ще чувстваш само благодарност! Семената на депресията не могат да пуснат корени в благодарното сърце. А сега тръгвай…

 

Проницателят – Анди Андрюс, andyandrews.com

Издателство: Sky Print, skyprintbooks.com

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.

Прочетете още:

Как да попречим на страха да замъгли сетивата ни, когато трябва да взимаме важни решения?

Щом преодолеем страховете си, ще бъдем по-щастливи

Отвъд коловоза на страха

Акцент на деня…

Защо да ти се сърдя? Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв... (Черната кутия - Амос Оз)

Трудно е да простиш. Трудно е да преглътнеш. Трудно е да продължиш. Но не го ли направиш, обричаш душата си на агония. Гневът, дори и справедлив, единствено и само ти напомня за болката, която си преживял в миналото. Пренася я в настоящето. И заплашва да я пренесе и в бъдещето. Гневът не е сила. Желанието за реванш не е смелост. Сила е да простиш. Смелост е да продължиш. А мъдрост... да направиш всичко това с ясното съзнание, че не го дължиш на другия, на този, който те е наранил. Дължиш го на себе си...

 

Откъс от "Минута вдъхновение за всеки ден. 365 урока за живота от книгите"

Автор: Гергана Лабова

Очаквайте през 2018г.

Сподели мнението си