Паулу Коелю: Вселената винаги е на наша страна, когато се борим за мечтите си

Избрани цитати от една прекрасна книга – „Край река Пиедра седнах и заплаках“.

Рядко си даваме сметка, че сме заобиколени от Необикновеното. Край нас стават чудеса, Божиите поличби ни показват пътя, ангелите ни молят да ги чуем, но ние изобщо не им обръщаме внимание, тъй като са ни учили, че до Бог се стига само чрез определени изрази и правила. Не разбираме, че Той е там, където Му отворят да влезе.

Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг.

Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад — защото все някога поглеждаме назад, — ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си.

Всички ние сме го изпитвали през живота си. Всички ние в даден момент сме казвали през сълзи: „Страдам заради една любов, която не си струва.“ Страдаме, защото мислим, че даваме повече, отколкото получаваме. Страдаме, защото не признават любовта ни. Страдаме, защото не успяваме да наложим нашите собствени правила.

Страдаме неоснователно, защото любовта е в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова повече духовен опит натрупваме.

Вселената винаги е на наша страна, когато се борим за мечтите си, колкото и смешни да изглеждат. Защото тези мечти са си само наши и само ние знаем колко ни струва да мечтаем.

Знам, че любовта е като бент: ако оставиш пролука, откъдето да изтече съвсем тънка струя, тя постепенно ще подкопае стените и ще дойде момент, в който вече никой няма да може да спре буйното течение. А щом стените се сринат, любовта залива всичко; вече няма значение дали можем да задържим любимия до себе си, или не – да обичаш означава да изгубиш контрол.“

Мъдрият е мъдър само защото обича. А глупавият е глупав, защото мисли, че може да разбере какво е любовта.

Никой не може да излъже или да скрие нещо, когато гледа другия право в очите.

Съществуват вълшебни мигове, които отлитат, без да ги забележим, и внезапно ръката на съдбата променя живота ни.

Да не можеш да вземеш решение е най-тежкото страдание.

Най-голямата изненада за нас сме ние самите.

Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание.

Постарай се да живееш! Спомените са за възрастните.

 

Край река Пиедра седнах и заплаках-Паулу Коелю, paulocoelhoblog.com

Издателство: Обсидиан, obsidian.bg

Още цитати от любимите ви книги ще откриете в нашата фейсбук страница: МОСТ за книги.